Разбих живота на жената на мой корега. „Който копае гроб другиму, сам пада в него“, казва народът. Тази максима се потвърждава много често в реалния живот. Тогава обаче, обикновено е твърде късно да поправим стореното и да предпазим себе си и околните. Всяка жена иска да бъде щастлива и сме готови да платим висока цена за няколко мига любов. В борбата да извоювам онова, която смятах за свое, унищожих живота и мечтите на друга жена. Историята ми започна преди няколко години, когато се влюбих в Миро – мой колега. За съжаление късно научих, че има съпруга и деца. Разбирайки, че е семеен, направих опит да го отдалеча от себе си. Отбягвах го в отдела, не го поздравявах, с една дума – всячески се стараех да стоя настрани от него. Излизах с различни мъже, но нищо сериозно не се получи. Една година се борех със самата себе си. Много е трудно да работиш рамо до рамо с този, който ти е пленил сърцето и да се преструваш, че не съществува. Веднъж Миро ми се стори тъжен и унил.
Можех да изтърпя всичко друго, но не и да гледам как страда на крачка от мен. Любовта ми към него победи страховете ми и малко по-късно му изпратих имейл, в който му определях среща. Когато се видяхме, той ми разказа, че жена му имала друг и практически вече нямал семейство. Знам, че всички мъже лъжат любовниците си, но въпреки това му повярвах. След тази вечер с Миро станахме интимни. След година тайни срещи любимият ми се разведе с жена си. Докато разводът им траеше, аз забременях и когато най-накрая той беше свободен, побързахме да се оженим. Две години отношенията ни вървяха по мед и масло, а после всичко се преобърна.
Освен че остави апартамента на бившата си съпруга, мъжът ми плащаше солидна издръжка, която поглъщаше голяма част от доходите му. За семейството ни настъпиха черни дни. Бях изтощена от постоянната липса на пари. Работех много, за да има с какво да нахраня и облека детето си, и едва смогвах да поспя няколко часа. Оказа се, че докато аз треперя над всяка стотинка, съпругът ми натрупал дългове.
Отдавна не внасяше средства в семейния бюджет, защото голяма част от заплата му отиваше при бившата му жена. Преди години се стараеше да ме зарадва с букет рози или някой дребен подарък, а сега не се сещаше да ме поздрави нито за 8-и март, нито за годишнината ни или рождения ми ден. В един момент ми писна да го нося на гърба си. Все пак съм жена, а женските плещи са крехки. Осъзнавах, че съм загубила любовта на Миро и той все повече предпочита компанията на телевизора. Аз съм емоционален човек и не обичам скандалите.
Един ден му събрах багажа и го помолих да си тръгне. И той си тръгна, но след няколко дни отново се върна. През следващите години няколко пъти се разделяхме и събирахме. Сега сме в период на раздяла. Наскоро открих, че си е направил профил в сайт за запознанства. Явно има любовница, но я крие така, както криеше и мен преди години. Жал ми е за самата себе си. За погубената младост и съсипаните мечти. Унищожих живота си, стъпках името си в калта, престъпих морала и причиних болка на друга жена. На така е – който копае гроб другиму, сам пада в него!
Източник: С кафето
