Разказ за соца в НРБ от една баба
Дата на публикуване: 29.11.2019
разказ за соца

Разказ за соца в НРБ от една баба

Разказ за соца със всичките му предимства и недостатъци от една баба:
– Бабо, разкажи за онова, твоето време, когато… Моля те!
„Време, като време! Беше даденост, беше вече минало, къде възхвалено, къде изопачено, но е част от историята ни и няма как нашето поколение да го забрави“ – мислех си аз и се чудех какво да разказвам, но спомените просто нахлуваха в главата ми и започнах като сравнявах нещата със настоящето, а внукът ме гледаше и не вярваше на ушите си:
– Може да сме имали тежки години, но животът ни беше безгрижен… Може да не сме ходили по чужбина, но се наслаждавахме на природните красоти на България и ги пазехме… Може заплатите ни да са били малки, но имаше работа за всички… Може дрехите ни да са били тип конфекция, но бяха чисти и не бъркахме в кофите за боклук…
Може да сме живели на квартири, но вратите ни бяха отворени за всички и нямахме решетки на прозорците…

Може да не сме знаели какво е компютър, мобилни телефони и интернет, но тичахме наволя, ритахме топка и висяхме с часове в библиотеките, а после се веселяхме с приятели… Може да сме седели в училище на обикновени чинове, но уважавахме учителите си и бяхме благодарни на знанията, които ни даваха…
Може да е било зле здравеопазването ни, но бяхме здрави, а лечението на болните – безплатно… Може да не сме яли шоколади и разни деликатеси, но бяхме сити, а хлябът ни вкусен и истински… Може сме нямали играчки, но ходехме по 20 дни през лятото на море за 10 лева на ония, старите пари, които днес са хиляда пъти по-малко… Може да сме гледали само съветски, немски, сръбски или индийски филми, но го правехме два пъти в седмицата най-малко и то с по 20-30 стотинки и пазехме там тишина, защото за изкуството нямаше нужда нито от пуканки, нито от шумяши бонбонени хартийки… Знаеш ли, ходехме и на театър, и на цирк, и на танцови забави…

– Бабо, ти да не си живяла в приказка? – прекъсна ме внучето.
– Каква ти приказка, чедо? – отвърнах аз, въздъхнах и продължих – В приказките има чешми, от които тече мед, мляко и масло и там се срещат принцове и принцеси, както феи и вълшебни неща. Ние бяхме обикновени хора и с честен труд изкарвахме хляба си. Не лъжехме, не крадяхме,/поне мен така са ме възпитавали/, а ако случайно го сторехме, ни пращаха на съд и в затворите. Имахме страх, но почитахме и възрастните и законите…

Виж, мечтите ни бяха големи – искахме децата ни да имат всичко, което ние сме нямали и да могат свободно да работят и учат навсякъде по света. Бяхме големи идеалисти… Нямахме право на това… Бяхме нещо като роботи /не че сега не сме, но робувахме на други идеали и ценности/. Нашите управници се страхуваха да не напуснем страната си, след като открием, че навън е по-хубаво от тук… Вчера беше едно, днес е друго – магазините са пълни, но ръцете ни празни, пък и всеки си прави каквото иска… Чужд ми е тоя свят, чужд! Де да можех да върна и времето, и младостта си!…
– Бабо, къде се отнесе?… Ти щастлива ли беше?

– Щастието, чедо, е относително нещо. За всеки е различно – според разбиранията, възможностите и желанията му. На мен ми стигаше – имах любовта на дядото ти, работехме, сити бяхме, здрави и доволни, че децата ни са добри и разумни хора…
– Ех, бабо, бабо! Ама на теб ти е трябвало толкова малко! Я се събуди! Твоят свят е отживелица… Зарежи го вече!

Източник: Соцбг

Още новини
Актрисата Теодора Духовникова

Актрисата Теодора Духовникова

Актрисата Теодора Духовникова е магнетична не само на сцената и малкия екран, оказва се, че е и сладкодумна разказвачка. Познаваме я от знаковите роли в някои от най-популярните български филми и сериали през последните години - "Под прикритие", "Дървото на живота",...

повече информация
Кошмарът в Австрия

Кошмарът в Австрия

Кошмарът в Австрия или последния ден преди локдауна. Лора Петрова живее във Виена от 6 години. В своя публикация във Фейсбук младата дама коментира последиците от COVID ограниченията, въведени през последните дни в Австрия. Тя описва в детайли огромния хаос в...

повече информация
Отворено писмо до Фермата

Отворено писмо до Фермата

Отворено писмо до Фермата разбуни духовете в социалните мрежи. В социалната мрежа е публикувано отворено писмо на мъж от Павликени, изписал трите си имена и пълен адрес по местоживеене, което той е изпратил до СЕМ и до продуцентите на предаването ФЕРМАТА, предаде...

повече информация
Месечен хороскоп декември 2021

Месечен хороскоп декември 2021

Месечен хороскоп декември 2021 ви вещае страхотен коледен месе. Започваме със зодия Овен. Според нашия месечен хороскоп декември 2021 през декември мислите и чувствата, натрупани през годината, ще изплуват, поради което Овенът може да изпита силно главоболие или...

повече информация
Advertisements
Българка изродила 3000 бебета

Българка изродила 3000 бебета

Българка изродила 3000 бебета! Почти нищо не знаем за нея – Христина Хранова Ценкова, както и за родното й село Клисура, заличено от земите на Софийска област още през ужасите на многовековното османско робство. Семейството й, побягнало от робските безчинства в...

повече информация
Изборното хоро през соца

Изборното хоро през соца

Изборното хоро е запазена марка на Тодор Живков. По негово време гласът на народа задължително се увенчаваше с танца на радостта. След пускане на бюлетината Живков повеждаше хоро пред избирателната секция. То беше Дайчовото – любимото на Първия. В спомените си Цола...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.