Разводът, който така и не се случи
Дата на публикуване: 16.10.2019
разводът

Разводът, който така и не се случи

Разводът е крайна мярка, но понякога се оказва единствената. Когато се прибрах вкъщи онази нощ, докато жена ми сервира вечерята, аз хванах ръката ѝ и казах „Трябва да ти кажа нещо“. Тя седна и яде безмълвно. Отново видях болката в очите ѝ.
Внезапно не знаех как да отворя уста. Но трябваше да ѝ кажа, че мисля за развод. Повдигнах темата спокойно. Тя не изглеждаше ядосана от думите ми, вместо това тихо попита „Защо?“. Избегнах въпроса ѝ. Това я ядоса. Тя захвърли настрана приборите и извика: „Ти не си мъж!“.
Тази нощ не си говорехме. Тя плачеше. Знаех, че искаше да разбере какво се е случило с брака ни. Но трудно можех да ѝ дам задоволителен отговор. Тя беше загубила сърцето ми заради Джейн.

Вече не я обичах. Просто я съжалявах.
С дълбоко чувство на вина изготвих споразумение за развод, в което пише, че тя може да задържи къщата ни, колата и 30% от акциите на моята компания. Тя погледна споразумението и го скъса на парчета. Жената, която беше прекарала десет години от живота си с мен, се беше превърнала в непозната. Съжалявах за похабеното ѝ време, ресурси и енергия, но не можех да се върна назад, защото обичах Джейн толкова много. Най-накрая тя се разплака пред мен, и това беше, което очаквах. За мен този плач беше някакво облекчение. Идеята за развод, която ме беше обсебила от няколко седмици, изглеждаше по-сигурна и ясна.
На следващия ден се прибрах много късно и видях, че тя седи на масата и пише нещо.

Не вечерях, отидох направо да си легна и заспах много бързо, защото бях уморен след дългия ден, който бях прекарал с Джейн. Когато се събудих, тя още пишеше на масата. Не ме интересуваше. Обърнах се и заспах отново.
На сутринта тя ми представи нейните условия за развода: не искаше нищо от мен, освен един месец предизвестие преди развода. Искаше през този месец да се опитаме да живеем до колкото е възможно нормален живот. Причината беше проста: синът ни имаше изпити след един месец и тя не искаше да го смущаваме с разбития си брак. Това беше приемливо за мен. Но имаше нещо повече. Помоли ме да си спомня как на сватбения ни ден съм я пренесъл през прага на младоженската стая. Тя изискваше в рамките на този един месец да я нося от спалнята до входната врата всяка сутрин. Реших, че полудява. Само за да направя последните ни дни заедно поносими, приех странното ѝ настояване.
Казах на Джейн за условията на жена ми. Тя се засмя шумно, казвайки, че това е абсурдно. „Без значение какви номера прилага, ще трябва да приеме развода“, каза презрително тя.
С жена ми не бяхме имали никакъв физически контакт откакто изразих намерението за развода. Затова, когато я взех, за да я нося до вратата на първия ден, и двамата изглеждахме непохватно. Синът ни ръкопляскаше зад нас: „Татко носи мама на ръце“. Думите му ми причиниха болка. От спалнята в хола, а след това до вратата, извървях около десет метра на ръце с нея. Тя затвори очи и каза меко: „Не казвай на сина ни за развода.“ Кимнах, чувствайки се малко разстроен. Оставих я пред вратата. Тя отиде да чака автобуса за работа. Аз шофирах сам до офиса.
На втория ден беше по-лесно и на двама ни. Тя се облегна върху гърдите ми. Усетих аромата на блузата ѝ. Осъзнах, че не съм поглеждал внимателно тази жена дълго време. Осъзнах, че тя вече не беше млада. Имаше фини бръчици по лицето, косата ѝ беше започнала да посивява. Бракът ни беше оставил своя отпечатък върху нея. За минута се замислих какво ѝ бях причинил.

На четвъртия ден, когато я вдигнах, как някакво чувство за близост се връща. Това беше жената, която ми е посветила десет години от живота си. На петия и шестия ден усетих, че нашата интимност се засилва. Не казах на Джейн. С течение на месеца беше все по-лесно да я нося. Може би бях заякнал от всекидневната тренировка.
Една сутрин тя избираше какво да облече. Пробва няколко рокли, но все не намираше подходяща. После въздъхна: „Всичките ми рокли вече са ми големи.“ Изведнъж осъзнах, че колко е отслабнала. Това беше причината да я нося по-лесно.
Изведнъж това ме порази… тя беше погребала толкова много болка и горчивина в сърцето си. Несъзнателно се протегнах и я докоснах по главата. Синът ни дойде в този момент и каза „Татко, време е да носиш мама“. За него да вижда как баща му носи майка му беше станало неразделна част от живота му. Жена ми го извика и го прегърна силно. Обърнах се настрана, защото ме беше страх, че мога да променя решението си в последната минута. После я понесох на ръце, от спалнята през хола до коридора. Ръката ѝ обгръщаше врата ми меко и естествено. Държах я плътно до себе си, беше точно като на сватбата ни. Но това, че беше тежеше толкова по-малко ме натъжаваше. В последния ден, когато я държах на ръце, едва можех да помръдна. Синът ни беше отишъл на училище. Прегърнах я силно и казах: „Не бях забелязал, че в живота ни липсва близост.“
Карах бързо към офиса… скочих от колата, без да заключа вратата. Беше ме страх, че забавянеможе да ме накара да променя решението си… качих се по стълбите до кабинета ми. Качих се горе. Джейн отвори вратата, а аз казах: „Съжалявам, Джейн, вече не искам този развод.“ Тя ме погледна поразена, а след това ме докосна по челото: „Да нямаш температура?“ Махнах ръката ѝ от главата си. „Съжалявам, Джейн, няма да се разведа. Брачният ми живот беше скучен, вероятно защото тя и аз не оценявахме детайлите в живота ни, а не защото не се обичаме повече. Сега осъзнавам, че след като я пренесох на ръце в дома ми на сватбения ни ден, трябва да я нося, докато смъртта ни раздели.“ Джейн сякаш се събуди от сън. Удари ми силен шамар, трясна вратата и избухна в сълзи. Слязох по стълбите и тръгнах с колата.
В магазина за цветя по пътя поръчах букет за жена ми. Продавачката ме попита какво да напише на картичката. Аз се усмихнах и написах: „Ще те нося всяка сутрин, докато смъртта ни раздели.“

Тази вечер пристигнах у дома с цветя в ръцете и усмивка на лицето, хукнах нагоре по стълбите… само за да открия жена ми в леглото – мъртва. Съпругата ми се беше борила с рака в продължение на месеци, а аз съм бил толкова зает с Джейн, че изобщо да не забележа. Тя е знаела, че скоро ще умре и е искала да ме спаси от всякаква отрицателна реакция на сина ни, в случай, че побързаме с развода. Поне в неговите очи аз съм любящ съпруг…
Малките детайли от живота ни са това, което е от значение в една връзка. Не е къщата, колата, имуществото или парите в банката. Тези неща създават благоприятна среда, но сами по себе си не могат да донесат щастие.
Затова намерете време да бъдете приятели с човека до вас и да правите един за друг тези малки неща, които изграждат близостта. Направете брака си истински щастлив! Разводът не винаге е решението за вас, помислете.

Източник: Виж ти

Още новини
Афганистанец говори за войната

Афганистанец говори за войната

Афганистанец говори за войната. В САЩ излиза интересна дописка в The Dallas Morning News. След поредната бомбардировка в Кандахар, американците пленяват един от полевите командири на талибаните. По време на разпита 70- годишния афганистанец Абдула, разказва интересна...

повече информация
Япония предпочете в Сърбия

Япония предпочете в Сърбия

Япония предпочете Сърбия за инвестиции. Въпреки приказките на досегашните политици от телевизионния екран как благодарение на тях България е станала просперираща държава, статистиката на европейската агенция Евростат показва, че всъщност освен по бедност, смъртност и...

повече информация
Русия спира полетите до България

Русия спира полетите до България

Русия спира полетите на свои туристи за България – за това алармираха от Регионалната туристическа камара. Това се случва след призива на руския политик Владимир Жириновски, един от най-горещите привърженици на президента Владимир Путин, който поиска държавата...

повече информация
Дама без маска

Дама без маска

Дама без маска обидила униформен служител. Истински цирк разиграла пловдивчанка, потъпкала противоепидемичните мерки и обиждала полицай, научи „Марица“. Заради неносенето на маска тя се е сдобила с акт, а вулгарното ѝ поведение пък станало причина да бъде съдена от...

повече информация
Advertisements
ВИП Брадър се завръща

ВИП Брадър се завръща

ВИП Брадър се завръща на екран. Нова телевизия сериозно обмисля да върне в ефира си своето най-популярно риалити „ВИП Брадър”. Това ще бъде отговорът й на завръщането на „Сървайвър” по Би Ти Ви. Големият брат е единственото шоу, излъчвано в България, което може да се...

повече информация
Последната жена на Милен

Последната жена на Милен

Последната жена на Милен Цветков - нумероложката Милена Иванова- ЕА разказа в книга за съвместния им живот, пише HotArena. Бурната им връзка продължава година и две седмици и преминава през куп перипетии. Милена споделя в томчето „379 дни с Милен Цветков” за първата...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.