Разводът не е болка за умиране. Така започва разказът ми. Караници, разправии и битовизми – всички тези неща съсипаха любовта ми с моя съпруг. Даже детето ни не може да ни обедини. Дори напротив – покрай него имам чувството, че се изпокарахме още повече. Прибирах се от работа и всеки божи ден едно и също – разправии за дреболии, разхвърляна къща, задължения, мрънкане. Осъзнах, че вече нямам капка спокойствие и тишина. Най-смешното беше, че си почивах в работата, вместо като се прибера вкъщи. Това не можеше да продължава така си казах един хубав ден. И реших да взема на пръв поглед тежкото и егоистично решение – да продължа сама. Знаех, че ще е тежко за всички, особено за детето. Нямах представа как ще поднеса всичко това, но бях решена, че ще го направя. И ето – този ден дойде. Върнах се от работа и заварих добре познатата картинка – разхвърляните стаи, мъжът ми седнал победоносно на дивана, гледайки мач. Детето си играеше на таблета.
Отидох при съпруга ми и му казах, че искам да поговорим. Той въздъхна и ми подметна: “Явно пак ще се караме, ясно”. Поклатих глава и го успокоих, че няма да се караме, а просто ще поговорим. Когато останахме насаме в кухнята, аз му казах, че подавам молба за развод. Той ме погледна опулено, но после се засмя и каза, че се шегувам. Но физиономията явно ми е била доста сериозна, та изведнъж той осъзна, че говоря истината. Веднага ме попита дали си имам друг и колко време продължава връзката ни. Аз се засмях и му казах, че дори нямам време за друг. Тогава той учудено ме попита каква е причината за това мое неочаквано решение. Аз му казах, че това всекидневие ме побърква и не мога да издържам вече този монотонен начин на живот.
Та ние не бяхме ходили на почивка от 6 месеца. И не защото нямахме пари, а защото мъжът ми го мързеше да пътува. Много по-удобно му беше пред телевизора или да пие в бара с приятели. Сега му казах, че ще има предостатъчно време да си пие бирата и няма кой да му пили на главата.
Ще ви спестя неговите молби и словоизлияния да не го правя, как ще травмираме детето. Та нима не го травмирахме достатъчно с нашите разправии и скандали?!? Казах му, че ще го вижда всеки уикенд и когато поиска през седмицата. Започнах даже да го убеждавам, че така ще е по-добре за двамата. Някак си той разбра, че аз съм непреклонна и повече не съм склонна на компромиси. И така дойде денят, в който нашият развод стана факт.
Радостното беше, че детето не го преживя чак толкова зле и като че ли така беше по-щастливо от преди – като ни вижда поотделно. Все пак той беше вече на 8 години и осъзнаваше нещата кристално ясно.
След развода преоткрих своите позабравени приятели. Оказа се, че заради нашият брак ние сме се виждали през месец. Когато се прибирах вкъщи, а детето беше при баща му открих, че самотата и свободата ми харесва. Интересното беше, че мъжът ми мислеше почти същото.
Когато го видях с изгладена риза и със свеж вид, притесненията ми, че съм му нанесла рана в сърцето му отминаха. Невероятно, но когато бяхме разделени се разбирахме перфектно. Най-трудно беше за родителите ни. Но и те някак си понесоха нашия развод и свикнаха, че така ни е по-добре.
На всички двойки, които имат подобни проблеми искам да им кажа: хора, не се страхувайте, един развод не променя нищо, той може даже да е за добро. По-добре бъдете щастливи, отколкото потиснати.
