Реших да продължа напред въпреки предателствоно на мъжа ми. Когато преди осем години разбрах, че мъжът ми си има любовница се изнесох на момента. С дни не спях, плачех и обвинявах себе си за изневярата му. След известно време той сам ме потърси и поиска да му дам нов шанс. Повярвайте, дадох всичко от себе си, защото все още го обичах. Може би бях малко мнителна, но вярвах на мъжката му дума, че от този момент нещата ще се подредят и ще бъдем чудно семейство.
Имаме и детенце, заради което си струваше вторият шанс. В началото всичко вървеше по мед и масло, докато той пак не започна да закъснява по цели нощи и да се завръща пиян. Пиянските му изпълнения ме изнервиха до такава степен, че изпаднах в депресия и започнах да говоря на висок тон.
Една нощ разбрах, че отново съм станала “номер две”
Разкритието ми беше съпроводено с няколко шамара, от които три дни ходих с перманентен грим. Не съм спирала да го обичам през всичките години, в които падах и ставах; но не можете да си представите какво облекчение почувствах в момента, в който ме удари, защото знаех, че това е краят. Вече нямаше нужда от драми, самоанализи и обвинения. Изтрезняла от силната си любов към него, разбрах, че съм загубила безумно много време, за да угодя на някого, който не струва и една моя сълза.
Реших да спра да бъда жертва и да продължа напред
Преди две години ми трябваха месеци, за да започна да спя, да се храня нормално, да се съвзема и продължа да дишам и намирам смисъл във всеки нов ден.
Не си струваше! Загубих твърде много време… загубих много безсънни нощи, много слънчеви дни, много възможности, за едно дребно човече с първични инстинкти. Не може да накараш някой да те обича насила. Когато напуснах “семейното огнище”, срещнах най-напред разочарованите погледи на моите родители и трябваше да положа много усилия и търпение, за да вдъхна самочувствие на детето си, чийто свят беше сринат далеч повече от моя. Вярвам в себе си и ще търся спокойно пътя, по който да вървя.
Приех неизбежната загуба на любовта на моя живот и никога повече няма да поглеждам назад. Сърцето ми е надупчено като овехтяла дреха, но пак ще обичам, и пак ще ме обичат, защото вярвам, че животът е за двама. Понякога ме връхлитат спомени, мразя тези моменти на слабост, и отронвам скришом по някоя сълза. Но после се мобилизирам и си обещавам да забравя. Заслужавам да бъда щастлива и никога повече да не съм жертва на домашно насилие- психическо или физическо. Преглъщам мъката и се усмихвам.
Обръщам се към всички жертви на домашно насилие: “Повярвайте, вълкът козината си мени, но нравът- не! Моля Ви, не позволявайте да Ви унижават, вярвайте в себе си, потърсете подкрепа от приятели, близки, ако щете и от организации. Любовта трябва да носи щастие, а не тягостна мъка. Може би ще имам още неуспешни връзки, никой не знае, но е сигурно, че няма да позволя да ме унижават, само защото обичам силно и безрезервно. Желая повече сили на всички, на които им предстои да изминат моя път. И помнете, няма нищо по- хубаво от това да обичаш и да бъдеш обичан.”
Източник: Лична драма
