Рестартирахме живота си със съпруга ми. Така започва моят разказ. Аз съм жена на почти 30 години. Повече от 10 години имам връзка с настоящия ми съпруг. Имаме щастливо семейство и дете на 2 годинки, което обожава баща си, той от своя страна не може без него. До тук приказката е прекрасна, за съжаление има и но…На 19 забременях от същото това момче, което днес е вече мъж. Родителите ми работеха от скоро в чужбина и ние сами се оправяхме с домакинството. Живеехме заедно и се издържахме сами. Той не искаше и да чуе за дете (тогава така и не посмях да му кажа, че съм бременна, защото мислех, че ще го загубя, а той беше целият ми свят) Освен, че разбра х, че съм бременна, ситуацията се оказа още по сложна. При редовния аг преглед ми откриха рак на шийката на матката. А аз се оказах без каквото и да е било подкрепа. В този момент потърсих помощ от познат (приятели от училище нека го наречем Димитър) По стечение на обстоятелствата аз (отличничка) му помагах да се подготви за изпити от университета. А той глезено богаташче със сериозен проблем с наркотиците. Нямаше с кой друг да поговоря и потърсих помощ от него.
Идеята ми беше да направя аборт, но не и на неговите родители. Те взеха решението да осиновят детето (дълго време се опитваха да имат още едно дете ). Най-любезно ми предложиха да платят лечението ми. В този момент още не бях емоционално свързана с това дете и го считах само като проблем.
Не осъзнавах какво точно ми се случва и това ми се струваше най-доброто решение. Определено не съм се и замисляла какво е законно и какво не. А и за хора с тяхните възможност закон е всяко нещо, което поискат, а адвокатите им ще намерят и най-малката вратичка, за да постигнат целите си. А как направиха всичко?
Синът им припозна детето като свое, а ние като родители се отказахме от права си в полза на родителите му.
Детето се роди-момиченце. Прекрасно малко детенце, родено със секцио в 7 – ми месец. Недоносено. Още в момента, в който се появи на бял свят и я видях в кувьоза я обикнах и промених решението си. Димитър беше през цялото време с мен, защото родителите му ни изпратиха за раждането в друг град. Той също обикна детето и я прие като негова дъщеря. Беше с мен по време на цялата бременност и по време на цялото ми лечение. Върнахме се с детето в нашия град и го дадохме на родителите му, но бързо след като се разделихме с нея поискахме да си я вземем.
В продължение на няколко месеца бяхме неразделни. Той си взе изпитите. Постепенно отказа наркотиците и се взе в ръце така да се каже.
Влюби се в мен и до днес ми казва, че тази любов го е променила. А къде е мъжът ми в цялата картинка. През този период много се бяхме отдалечили. Аз бях леко пълничка и бременноста никак не ми личеше. Така и не забеляза, че съм бременна, а и той беше твърде зает с работата и занимавките, които си намираше (други връзки). И двамата нямаме отговор защо въпреки всичко станахме заедно.
Димитър получи родителските права над малката, но това беше условието за да му ги дадат (аз да нямам права над нея) и се премести на квартира през 2 блока от мен. Почти по цял ден бяхме заедно и се грижехме за детето. Винаги сме се разбирали и не съм мислила, че ще стигнем до ден в който няма да се разбираме. Когато мен ме нямаше той имаше на разположение детегледачка, която е с малката и до днес.
В един момент, обаче родителите му решиха, че нещата няма да продължат така цялото семейство се премести да живее в Македония. Димитър доста се противеше на това решение, но много лесно го принудиха като го оставиха без пари. С времето родителите му видяха, колко е привързан към малката и му я оставиха да си я гледа. Минаха се няколко години. И трябваше да вземе решение с кой от двамата да бъда.
Димитър ме обичаше много, обича ме и до днес. Но аз все още вярвам в любовта и останах с настоящия ми съпруг, който поради някаква причина обичам и не мога да се откажа от тази любов. С мъжа ми се преоткрихме отново и се ожениме. На сватбеното пътешествие му разказах цялата истина. Той не беше изненадан, а навърза липсващите моменти от това, което сам не беше забелязал.
Признахме си грешките един пред друг и продължихме живота си на чисто. Аз исках да имаме дете и той го знаеше много добре. Превихме опити още преди да се оженим, но без успех. След няколко консултации с Аг стана ясно, че шанса да забременея е много малък.
Димитър през това време стана собственик на бизнеса на баща си. Превърна се в един истински отговорен мъж, но категорично отказа да ни върне родителските права.
Двамата така и не успяха да намерят общ език. И до днес аз съм по средата между двамата и търпя постоянните им изблици на ревност. Мъжа ми не се вижда с малката, за да има мир и спокойствие. Така и не я възприе като негово дете. Аз все пак успях да забременея и ни се роди прекрасно момченце (баща и син са неразделни днес). Той е прекрасен баща и съпруг. Това беше и прелома в иначе “подредения” ни живот.
Димитър откъсна маклката от мен и я изпрати да учи в Италия. В едно от най-добрите училища под предлог, че това е най-доброто за нея. От това страда както тя, така и аз. Тя много е свикнала с мен и категорично отказва да приеме поредната жена в живота на баща си и макар, че е малка проявява характер, но Димитър се ожени. Има и по-малък син. Така всичко става много сложно.
Триъгълника стана прекалено голям. Намесват се и още 2 деца и нашите половинки. Всеки с претенции и накрая нищо. Тази история супер много ме измъчва и не мога да преценя какво да направя за да сме щастливи както ние, така и децата ни. Половинките ни категорично отказват да се приемат един друг. Моите родители се върнаха в България, но и до ден днешен не знаят за съчувствуването на първородната ми дъщеря.
В същото време прекалено много хора знаят за цялата тази история (приятели, познати и замесени по някаква причина лица) и аз се притеснявам, че точно в най-неподходящия момент ще се разкрие цялата истина и всичко това ще рефлектира върху децата. Не приемем решението на Димитър да изпрати малката в Италия и не зная как да му повлияя.
Въпреки, че сме финансово стабилни не мога да си позволя да пътувам до Италия 4-5 пъти месечно като него за да я виждам. А той всякаш я изпрати там, за да има спокойствие с жена си.
Източник: Розали
