Аз съм на 46 години и преди месец животът ми се промени напълно — станах майка на близнаци, момче и момиче.
Не мога да опиша с думи какво изпитвам, гледайки своите деца. Чувствата ми са бурна смес от щастие, радост и топла вълна от сълзи. Сърцето ми е пълно до краен предел. Въпреки това, когато дойде време за изписването от болницата, нито майка ми, нито сестра ми присъстваха. Роднините на съпруга ми също не сметнаха за нужно да бъдат с нас. Всичко това се дължи на нашата възраст.
Децата са моята най-голяма радост и гордост, но близките ни не споделят тази емоция. Майка ми и сестра ми не дойдоха, защото според тях съпругът ми и аз сме твърде възрастни за родители.
Когато бях по-млада, децата не ми бяха в мислите. Животът ми беше изпълнен с безгрижие — дискотеки, клубове, коктейли и приятели. Какво повече би искало едно младо момиче? Но всичко се промени, когато срещнах Огнян. Той беше красив мъж с брада и очила, и макар много момичета да се интересуваха от него, той избра мен.
Имаше апартамент, кола и семеен бизнес — идеалът за бъдещ съпруг. Вече мечтаех за сватба и бяла рокля, но бързо разбрах, че за него не бях повече от мимолетна връзка. Един ден, докато бях в салон, той смени ключалките и изхвърли вещите ми, казвайки, че не съм подходяща за него.
Последиците от този крах бяха тежки. Загубих 15 килограма, косата ми окапа, а здравето ми пострада дълбоко. След множество прегледи, операции и лечения се оказа, че имам сериозни проблеми, които може би щяха да ми попречат да имам деца.
Затова се съсредоточих върху работата. Станах маникюристка, спестих пари за апартамент, после за кола, а на 33 години отворих собствен салон. Животът ми се подреди и професионално, и финансово.
Две години по-късно срещнах Димитър. Влезе случайно в салона ми, за да размени пари, и между нас пламна връзка. Скоро се оженихме и заедно решихме да имаме деца. Възрастта обаче се оказа пречка, затова се обърнахме към инвитро процедурите. Молех се на Бог и мечтаех за своето семейство. Молитвите ми бяха чути — родих здрави близнаци след леко раждане.
Реакцията на майка ми обаче беше болезнена: „Ти луда ли си? На твоята възраст да раждаш?“
Сестра ми пък заяви: „Скоро ще имам внуци, а ти мислиш за деца!“
Никой от роднините не ни подкрепи. На изписването бяхме само аз, Димитър и фотографът, който направи няколко снимки за спомен.
Сега бебетата са на един месец, но близките ми продължават да ме избягват. Според тях съм опозорила семейството, защото съм се осмелила да стана майка на тази възраст.
Но питам се — наистина ли е грешка да искаш собствено семейство? Това престъпление ли е?
