Родих сина си от друг мъж и не му казах
Дата на публикуване: 27.02.2020
родих сина си

Родих сина си от друг мъж и не му казах

Родих сина си от чужд мъж, но не го уведомих. Така започва моята история. Не търся оправдание за това, което направих. Не очаквам и разбиране. Стига ми хората да повярват, че невинаги нещата са такива, каквито изглеждат. И да не бързат с присъдите.
Да се омъжиш по любов и тази любов да не даде плод, е жестоко. Две години с мъжа ми живяхме в напразни опити и илюзии. Лекарите казваха, че има надежда, но тя с всеки ден се стопяваше. Една стара жена – моя близка, ме посъветва: „Трябва да смениш мъжа, булка!“ Много добре я разбрах. Тя беше поредното доказателство за това, че възрастните хора са мъдри, животът им е дал какви ли не уроци, затова е добре да се вслушваме в съветите им. Така постъпих и аз.
Набелязах си човека – моя съсед Даниел.

Беше младо момче, пътуваше с корабите и рядко се връщаше в родното градче. Точно такъв ми трябваше. Без да му казвам причината, но и без да го лъжа, една вечер просто си легнах с него. И това беше – забременях! Как и какво се беше случило, остана тайна – моя и на Бог.
За радост на всички родих момче, което погълна изцяло мислите ми и изпълни сърцето ми с безкрайна любов. През това време Даниел продължаваше да пътува и не само не го виждах, дори не се сещах за него. Бях забравила, че негова кръв тече във вените на сина ми. А и никой нищо не подозираше.
Моето момче порасна и когато стана на 7 г., чух лошата новина – съседът се разболя тежко и спря да пътува. От майка му научих, че лекарите го подготвяли за операция, но не давали големи надежди…

Нещо ме зачовърка. Исках да го видя. За последно. Знаех, че не е редно, но желанието да се простя с бащата на сина си беше по-силно от разума ми. Сякаш дяволът ме водеше към него. Уговорих се с майката на Даниел, взех детето и отидохме на свиждане. Защо ми трябваше да водя този малчуган при тежко болен човек? Да ме пита човек!

Когато влязох в стаята на болния, краката ми се разтрепериха – от красивия, силен, весел и забавен млад мъж нищо не беше останало. Лежеше съсипан от болестта, отслабнал и сякаш кожата му беше почерняла. Не му даваха повече от 2-3 месеца живот. Майка му плачеше, държеше ръката му, кръстеше се и се молеше на Господ да спаси единственото й дете.

Изведнъж през сълзи тя се вторачи в сина ми и каза, че той много приличал на Даниел, когато бил на неговата възраст. Прегърна малкия, а той, както беше объркан и потиснат, се разплака. Аз също се стреснах, грабнах го, казах, че трябва бързо да се прибираме, и го отведох.

На свиждане отидох още веднъж, сама. Това беше последната ни среща с Даниел. Няма да забравя никога очите, с които ме гледаше – големи, тъжни, отчаяни, молещи. Преди да си тръгна, той хвана ръката ми и тихо каза, че винаги е мечтал за семейство и син като моя…

След няколко дни почина. Оттогава съвестта ме гризе и не намирам покой нито денем, нито нощем. Един въпрос не ми дава мира – защо не му казах, че моят син е негов? Поне щеше да си отиде от този свят спокоен, че е оставил нещо след себе си. Сигурно щеше да е радостен, че момчето расте здраво и умно. Дали пък малкият нямаше да му подейства като дълбока глътка въздух, преди да издъхне. Понякога, в сънищата си, виждам и как синът ни му дава сили, как става опора на баща си, как той се изправя и побеждава болестта. След всяка такава нощ се събуждам смазана от болка и вина. Знам, че нищо не можеше да спаси Даниел. Но един вътрешен глас не спира да ме пита: А ти опита ли? Защо го лиши и от малката радост, която можеше да даде смисъл на последните му дни? Изплаши се за себе си, нали? Колко лесно стана, обърна се и си тръгна… Знам старата истина „Пази се от живите, а не от мъртвите!“, а какво направих?

Може би трябваше отдавна да му кажа защо отидох при него онази нощ и това повече не се повтори. Щеше да е честно, но не можех да призная. Страхувах се и от него, и от всеки друг – да не ми отнеме щастието и спокойствието. А после, честно казано, просто забравих за Даниел. Имах сина си и за мен друго не беше важно.

Когато вината ме стегне за гърлото, се сещам как съседката плачеше и ми се иска да й дам малко утеха поне. В такива моменти си казвам, че трябва да заведа детето при нея, да я накарам да се закълне, че никога и на никого няма да издаде тайната ми и после да й призная, че нейният син живее в моя. Не знам дали ще посмея да го направя, а толкова искам да сторя за нея нещо добро. Тя, горката, се съсипа от мъка. От друга страна, ако не повярва и реши, че искам да я изнудвам? Тяхното семейство има много по-големи възможности от нашето. Няма да преживея да ме заподозре, че я лъжа за някакво наследство. Реших обаче да проверя може ли да се направи тест за бащинство, ако родителят е починал. Но и тук ще ударя на камък – ако съседката се озлоби, че през всичкото това време съм крила детето на Даниел, като нищо ще изпее истината на мъжа ми. И така не става….
Не знам какво да мисля и как да успокоя съвестта и душата си.

Лара

Източник: Лична драма

Още новини
Глория Петкова пилотирала самолет

Глория Петкова пилотирала самолет

Глория Петкова е пила и пилотирала самолет над Рилските езера. Моделката само за секунди поела управлението от опитния пилот. „Хванах един такъв джойстик, нещо дърпаш, държиш и пилотът по едно време: „Изправи, изправи!”, и пое вече”, споделяла е моделката, която тази...

повече информация
Баща си тръгнал с чуждо бебе

Баща си тръгнал с чуждо бебе

Баща си тръгнал с чуждо бебе и друга жена. Тази невероятна история се е случила преди повече от 20 години в един от родилните домове в украинската столица Киев. Всички в болницата обаче и до днес помнят случилото се. И има защо! Все пак не всеки ден на изписване баща...

повече информация
Истинската зодия

Истинската зодия

Истинската зодия според най-точния хороскоп. Структурен, комбиниран, виртуален, наречете го, както решите, но хороскопът, с който ще ви запознаем, е може би най-точният в света! Той представлява комбинация между вашата зодия, определена от деня и месеца на раждане, и...

повече информация
Влади Въргала и Джани

Влади Въргала и Джани

Влади Въргала не живее леко. Потвърждение на това са и снимките на актрисата в социалните мрежи с комедийния ас, на които той нежно целува сина й Иван-Александър от първия й брак. Момчето страда от аутизъм и има много специална връзка с Влади още когато двамата се...

повече информация
Advertisements
Джефри и Радина все така влюбени

Джефри и Радина все така влюбени

Джефри и Радина приковаха вниманието с незабравима сватба през 2019 година. Красивата българка Радина стана причина синът на баскетболната легенда Майкъл Джордан, Джефри, да взима уроци по български език. За новите образователни интереси на американеца предположиха...

повече информация
Лили Иванова и Драго Чая

Лили Иванова и Драго Чая

Лили Иванова и Драго Чая не са приятели от много години. Лили Иванова трудно допуска някого в живота си, но още по-трудно прощава, ако близък я разочарова. Тогава примата изхвърля предателя от сърцето и кръга си категорично и завинаги . Такава е съдбата на Драгомир...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.