Родителите ми обичаха повече брат ми от мен. Това е началото на историята ми. Три години преди моето раждане, родителите ми загубили първородния си син и може би затова обичаха повече брат ми. Баща ми беше военен и по-голямата част от времето на семейството ми мина в командировки. За да не се измъчва с шестмесечно дете, мама решила да ме изпрати да живея при баба ми. Родителите ми ме прибраха обратно, когато навърших 8 години, а по това време в семейството ни се появи нов член – брат ми Илко. Не беше лек животът ми: майка ми и баща ми ходеха на работа, а грижите за малкия ми брат паднаха върху детските ми плещи. Бях самостоятелно дете: едва 8-годишна чистих къщата, приготвях храна и пазарувах.
Много обичах брат си, но родителите ми ме наказваха за всяка сторена беля от него. Цялото ми детство мина в ъгъла на колене. Никога не ме оставяха да се защитя и при всеки опит да изясня истината, получавах шамар през устата. За щастие завърших гимназия с отличен успех и за да бъда далеч от родителите ми, сама пожелах да се преместя отново при баба. Няколко месеца по-късно съдбата ме срещна с Мони и година след първата ни среща, двамата се оженихме. Нямате представа колко щастливи бяха родителите ми, че най-накрая се отърваха от нежеланата си дъщеря.
Съпругът ми заемаше висок служебен пост и въпреки отношението на майка ми и баща ми, не спирах да им помагам финансово. Купих им нови мебели, правех им скъпи подаръци за всеки празник и им плащах сметките. На 19-годишна възраст брат ми се ожени. Без да знам, тайно от мен, родителите ми изтеглили кредит, за да му купят апартамент.
Разглезен от малък да получава всичко, Илко и съпругата му водеха празен и безсмислен живот. По молба на майка ми помагах финансово и на тяхното семейство. Но един ден късметът се усмихна на брат ми, и съвсем скоро Илко отвори своя фирма.
Бизнесът му потръгна и младото семейство започна да живее нашироко. През три месеца почиваха в чужбина, купуваха си луксозни стоки, но нито веднъж не се сети да помогне на родителите ни. Със съпруга ми продължавахме да ги издържаме, до деня, в който едва не умрях. Няколко месеца бях на легло и никой от близките ми не дойде да ме посети. Майка ми и баща ми си гледаха живота, а брат ми просто бе забравил, че има сестра. Не вярвах, че може да стане и по-зле, но преди месец родителите ми съвсем спряха да ми се обаждат.
Когато притеснена ги потърсих, още от прага на вратата майка ми се разкрещя, че щом не се грижа вече за тях и не им давам пари, те били принудени да завещаят цялото си имущество на брат ми. От този ден загубих всичките си близки. Родителите ми си смениха телефона, а брат ми, освен че ме изхвърли напълно от живота си, ме блокира и в социалните мрежи. Може би е време и аз да обърна гръб на тези неблагодарни същества и да забравя, че някога съм имала майка, баща и брат.
Източник: Лична драма
