Сам се докарах до задънена улица
Сам се докарах до това състояние, в което съм сега. Някои хора казват, че най-тъжно е да си сам. Според мен по-страшно е да си сам и разсипан, да знаеш, че времето е изтекло между пръстите ти и си минал през живота без следа. И ако така са се стекли обстоятелствата, ще ги наругаеш и ще ти олекне. Ако са те прецакали родители, роднини, приятели, пак ще има на кого да си го изкараш. Но когато сам се докараш до такава задънена улица, не ти остава нищо друго, освен да си признаеш, че си пълен идиот. Не че помага, ама все пак… Може би никой от хората, които съм обичал, няма да прочете написаното от мен. Вероятно никога нямаше и да се реша да разкажа как обърках съдбата си. Но сега имам много свободно време и често ми се струва, че то ще ме смаже. След като Таня ме напусна, вече нищо не е като преди. Това „преди“ беше една голяма илюзия, която си създадох и която накрая ми изяде главата. Реших да споделя колко е опасно да живееш с глава, заровена в пясъка – един да не допусне моята глупост, все ще е нещо. Сам се докарах до тук.
Основната ми голяма грешка беше, че позволих на хора и ситуации да ме разделят с първата жена, която обичах истински. Бях на 23 г. и знаех, че съм намерил другото си аз. Нора беше с три години по-голяма, разведена, с дете на 4 г. По-зряла, по-улегнала, по-разумна в чувствата си от мен, тя ме обичаше, без да хвърчи в облаците. И мен научи на това – да вървя по земята дори когато летя от любов. Нора беше истинска магьосница – можеше да ме изстреля на седмото небе и после да ме върне обратно през досадни всекидневни грижи и проблеми. Всички скочиха срещу нея – не била за мен, щяла да ме провали, а и с дете – и ни разделиха… До сетния си ден ще съжалявам, че позволих това да се случи, че не застанах като мъж до жената, която обичах, не защитих нито нея, нито себе си. И като че ли всичко, което се случи после в живота ми, беше шамар, урок, отмъщение. Всъщност никога след това не съм бил толкова щастлив.
Следващата грешна стъпка беше да се пусна по течението и да се отдам на връзки еднодневки. Някои ми струваха прекалено скъпо – едно бременно момиче, което лъжеше, че аз съм баща на бебето; една разочарована от брака си жена, която ме използваше, за да привлече вниманието на мъжа си, който за мой ужас имаше оръжие; една доста еманципирана и също толкова алкохолизирана мадама, която едва не уби и двама ни в една поледица… След толкова богат опит – повече сексуален, отколкото любовен, от всичко ми писна и наистина изгубих интерес. И пак стъпих накриво – оставих се да ми внушат, че остарявам, ще си остана ерген и това е истинско бедствие.
Точно тогава срещнах Таня – за всички красавица, за мен просто фатална жена. Късно разбрах, че двуличието е нейният номер в живота. Току-що разведена, тя пред всички демонстрираше, че не сменя свободата си за нищо на света. Но се вкопчи в мен като пиявица. Галеше ме с ръце и думи, омайваше ме с руси къдрици и сексапил, глезеше ме с вкусни вечери и дълги страстни нощи. Не разбрах как и защо, но й предложих брак. И тя, парената, която за нищо на света втори път нямаше да каже „да“ на мъж, сама уреди формалностите по нашата сватба.
Никога не бях питал за подробности около развода й. През ум не ми беше минавало да попитам защо няма деца. Когато разбрах, че и на мен не може да роди бебе, вече беше късно за обратен завой. Лекарите не ми оставиха и капчица надежда. Може би и това беше част от моето разплащане със съдбата – зарязах жена с дете, които ме обичаха, така и нямаше да имам свой наследник. Примирих се и реших с Таня да си живеем живота. Работех много, изкарвах добри пари, с нея нямахме никакви материални проблеми. И досега не знам защо й беше да преследва една фикс идея – всички мои близки, приятели, дори родителите и брат ми, са заплаха за нас, по-точно за нея. Какво ли не направи, за да ме отдели от тях – по старата изпитана система пред мен беше една, зад гърба ми – супер различна. Въртеше сплетни и интриги, говореше лъжи и измислици, забъркваше ме в скандали, след които никой не искаше да ме чуе, камо ли да ме види. Законната ми съпруга направи така, че да не се срещам дори с майка си и баща си. Постара се да не контактувам даже с племенниците си. Под нейно давление започнах да гледам на колегите си като на врагове и конкуренти, а не като на хора, с които мога да пия кафе или бира, или да обсъдя служебен проблем.
Колкото повече време живеех с нея, толкова повече усещах, че съм пластилин в ръцете й, че съм се превърнал в нейна любима играчка, в кукла, на която злорадо дърпа конците… Казвах си, че трябва да я сложа на мястото й, да се опълча срещу грозните й постъпки, да тропна по масата и дори да се разведа. И докато се кумех и повтарях „трябва, да, трябва“, Таня ми изпрати адвоката си барабар с молбата за развод, която беше подала. От година съм сам. Абсолютно сам. Имам време да разнищя миналото си и да осъзная за пореден път какъв глупак съм бил. И как от една глупост следват цяла армия други глупости. Те ме превърнаха в абсолютен аутсайдер, самотник, който не знае какво да прави с дните и нощите, които са му останали. Самият дявол, преобразен като жена, разсипа живота ми. Това е краят. Нищо не ми остана. И никого си нямам.
Жоро
Източник: Виж ти
