Сама съм си виновна, че се провалих
сама съм си виновна

Сама съм си виновна, че се провалих

Сама съм си виновна за моя провал в живота. Часовникът показваше 10 сутринта. Мързеливо се обърнах на другата страна, в напразен опит да заспя отново. Нямах спешна работа нито днес, нито утре, нито през някой от следващите дни. Всъщност очакваше ме поредица от сиви, скучни дни. Някои неудачници винят другите за собствените си неуспехи, но за моя провал единственият виновник съм самата аз.
А можеше сега да лежа на някой топъл плаж, вместо в празната мрачна стая. Само преди броени дни вечерях в скъпи ресторанти, а името ми всяваше респект. Загубих всичко това, защото реших да надиграя друга жена в една игра, в която залогът беше пари и власт. Ето как започна всичко.

Вече две години безуспешно се опитвах да си намеря работа. Един ден видях обява, че се търси офис асистент, за предпочитане младо момиче. Отговарях на всички изисквания, затова се обадих на посочения номер и си уредих интервю. Инстинктът ми подсказваше да оставя скучния официален костюм и да облека нещо, което да отговаря на огнения ми темперамент. След час стоях пред кабинета на шефа, очаквайки да ме поканят за интервю. Младо момиче учтиво ме повика да вляза. Честно да си призная, леко се шокирах, когато видях мъжа пред себе си. Рижа коса, застаряващ, с корем, който любопитно надничаше зад бюрото, а тъмните му очила прикриваха малки, хитри очи. Погледът му проучващо се плъзна по гърдите ми, обходи талията и стигна до лакираните ми пръсти на краката, обути във високи сандали. Видимо доволен от гледката, с показалец посочи към документите ми. Разгледа ги набързо и кратко отсече: „Наета си. Започваш още утре.”

Първоначално се учудих защо някой от мениджърите не разгледа кандидатурата ми, но дни по-късно намерих отговорите на въпросите си. Още не бях изпила първото си кафе, и вече знаех любопитни подробности от фирмената „кухня”. Колегите и най-вече младите стажанти подигравателно наричаха шефа крал Хенри, заради огромната му прилика с известния английски владетел – с прелюбодееца Хенри. Застаряващият ни бос имал обичай да определя трудовите възнаграждения на служителките си не толкова за фирмени постижения, колкото за отлични заслуги в леглото. Носеха се легенди за облагите, които получаваха любовниците му.

Бонуси, допълнителни възнаграждения, увеличение на заплатата – всичко това примамваше младите колежки да скачат право в леглото на Хенри. Но имаше една дребна подробност: шефът беше женен. Съпругата му никога не идваше в офиса, но знаехме, че това е втори брак за него. Явно той не вървеше, иначе шефът не би търсел други жени за сексуално удоволствие. Няма да скрия, че съм меркантилна.
Обичам парите и бих направила всичко възможно, за да се облагодетелствам финансово. От чутото за шефа реших, че ако искам лесно и бързо да стигна върха, значи трябва да стана негова любовница. Не ми беше никак трудно да се вмъкна в леглото му, защото едва месец след като започнах работа, самият той ме покани на среща. Свикнал да има всяка своя служителка, Хенри предполагаше, че съм готова безропотно да заема ролята на новата му фаворитка.

И беше прав, с малката подробност, че аз също имах свои планове. Първото разочарование дойде в леглото. Никога досега не бях имала по-слаб любовник. Стиснала зъби, със затворени очи, героично изтърпявах тежкото туловище, което пъхтеше и се потеше отвратително над мен. Второто разочарование дойде, когато разбрах, че всъщност шефът ми обича странно разнообразие в леглото. Облечена като медицинска сестра, с инжекция в едната ръка и камшик в другата, задоволявах перверзните му страсти. Няколко месеца послушно изпълнявах всякакви роли – от мръсница до добро момиче. Разбира се, това си имаше цена. Последваха скъпи вечери, бонуси, а заплатата ми удряше тавана. В офиса знаеха, че съм новата любимка на шефа и всячески се стараеха да се възползват от близостта си с мен. Харесваше ми да ме ласкаят, а за тези, които галеха егото ми, издействах финансови облаги.

Аз съм умно момиче и ми беше повече от ясно, че рано или късно някоя по-млада колежка ще ме измести от леглото на Хенри. Само че за разлика от предишните фаворитки, аз нямах намерение да напускам удобната си позиция. Нещо повече:
твърдо бях решила да отстраня съпругата на шефа.

Нямах никаква представа как изглежда, но със сигурност не притежаваше моята класа. Навярно беше някоя скучна, сива, застаряваща досадница, на която не й пукаше с коя жена спи мъжът й. Ако съм находчива, много скоро щях да заема нейното място. И тогава – сбогом работа, здравей разкош! Докато умувах как, освен в леглото, мога да завоювам и позицията на съпруга, Хенри си намери нова любовница. Поредната фаворитка не влизаше в плановете ми, а както по всичко личеше – и аз в нейните. Сега, освен с неизвестната съпруга, трябваше да се боря и с червенокосото изкушение, което упорито целеше да ме измести от шефското легло. Убедена бях, че и тя като мен се гнуси от него и едва понася старческите му напъни, но по дяволите – материалните облаги замъгляваха чувството ни за морал и етика. Между двете ни се заформи истинска война, а наградата беше шефът. В офиса вървяха залози коя от двете ни ще спечели и за съжаление процентите бяха в нейна полза.

Наближаваше рожденият ден на Хенри и мотивирана да натрия носа на съперницата си, реших да спретна нетрадиционна изненада, с която задължително щях да си върна позицията. Вдъхновена от идеята, в тържествения ден, някъде по обяд, се намъкнах в кабинета на шефа. Знаех, че точно днес има среща с чуждестранни бизнесмени, но предполагах, че веднага след нея ще се върне в кабинета си. За разлика от другите работодатели, той предпочиташе да кани партньорите си в ресторанти, запазвайки офиса си за палави игри с любовниците си. Затова съвсем спокойно се съблякох, легнах на голямото бюро и грижливо наредих плодове върху голото си тяло. В краката ми лежеше бутилка шампанско, а на най-съкровеното ми място имаше голяма ягода. Нямам представа колко време стоях като плодова торта, когато чух, че вратата се отваря. Със затворени очи нежно изгугуках: „Изненада”, но когато не последва отговор, учудена обърнах глава към вратата. А там, наредени като за филмова прожекция, стояха бизнес партньорите на шефа и самият той, хванал за ръка невероятно красива жена.

В първия миг всички гледаха със зяпнала уста, но секунди по-късно хубавицата се разсмя с глас и съобщи на смаяните гости, че това е парти изненада по случай рождения ден на съпруга й. Не повярвах на ушите си. Това ли беше застаряващата, скучна шефска съпруга? Не стига, че е страхотна красавица, а на всичко отгоре умна и находчива. Какъв жесток удар под кръста получих. На другия ден ме уволниха.

От някои любовници на бившия ми шеф научих, че съпругата му е била наясно с всичко, което върши мъжът й, но като всяка умна жена предпочитала друга да търпи отвратителните старчески перверзии, а тя да се радва на парите му. Сега главна фаворитка е червенокосата ми съперница, която – без да си мръдне пръста – успя да заеме моето място. А аз си търся нова работа и се надявам бъдещият ми шеф да е млад, способен и най-вече необвързан.
Признавам, едва ли ще се променя. И парите, и луксът няма да престанат да ме интересуват. Мисля си обаче, че и в това трябва да има някаква граница, която да те предпази да се сринеш на дъното от най-високото. Това искам да кажа на всички момичета като мен.

Неуспялата

Източник: Лична драма

Още новини
Цветовете на завесите

Цветовете на завесите

Цветовете на завесите влияят на домакинството. Всяка къща има завеси, завеси, завеси. Не само за красота и любопитни очи, хората ги окачват на прозорците. Нашите мъдри предци са вярвали, че завесите предпазват от зло, добавят здраве и радост към живота, дават пари и...

повече информация
Личната свобода я няма

Личната свобода я няма

Личната свобода е най-важна за човек. Човек е свободен да управлява живота си както иска. Ако иска да работи - работи, ако иска да обича и гради семейство - прави и това. Тоест ние имаме право на избор. Но ето че сега се намирам в ситуация, в която нямам право да...

повече информация
Качих първия си стопаджия

Качих първия си стопаджия

Качих първия си стопаджия. Георги, на 68 години от Ямбол. Докато го возех, му задавах въпроси, и той с лекота и тъга отгаваряше. Цитирам всичко, което ми каза. - Здравей, за къде си? - За Слънчев Бряг, хотел Арда. - Защо пътуваш на стоп от Поморие до Слънчев Бряг? -...

повече информация
Дъщеря не е виждала баща си

Дъщеря не е виждала баща си

Дъщеря не е виждала баща си цели 8 години. Така започва моят тъжен разказ. Казвам се Александра и съм щастливо омъжена. Със съпруга ми се запознахме няколко месеца след развода му. Влюбихме се от пръв поглед - открихме, че просто сме един за друг. От първия си брак...

повече информация
Advertisements
Бащата учи дъщерята

Бащата учи дъщерята

Бащата учи дъщерята цял живот. Връзката между родител и дете е силна и понякога, почти непоклатима. Всеизвестен факт е обаче, че бащите са по-близки с дъщерите си, а майките – със синовете. Уроците и нещата, на които нашите родители ни учат, понякога от ранна детска...

повече информация
Жената Везни е мъдра и царствена

Жената Везни е мъдра и царствена

Жената Везни – мъдра и царствена. Ако мъдрият цар Соломон беше жена, то със сигурност щеше да бъде жена от зодия Везни. Мъдра, логична и ценяща баланса, тази жена е създадена, за да внася ред в живота на хората. Нейният символ е везната, и именно тя и помага да взима...

повече информация
Advertisements