Самотен баща разказва своята история
Самотен баща разказва своята история си публично. Казвам се Динко, на 32 години, и съм самотен баща на прекрасна дъщеря. Няколко месеца след като тя се появи на бял свят, жена ми ме напусна. Тогава си помислих, че преживява следродилна депресия и може би по-късно ще се върне, но се оказа, че в живота й има друг мъж. По горчив начин осъзнах, че аз съм баща и майка на малката си дъщеря. Изминаха години. Днес Симона е на десет години и вече ходи сама на училище. Въпреки че в началото ми беше мъчително да се адаптирам към новата обстановка, сега двамата живеем нормално. Първите месеци бяха най-трудни. Останах самотен баща с невръстно дете на ръце.
Ако успях да се справя, то е благодарение на родителите ми. Те са хората, които ми помогнаха да се изправя на крака. Бившата ми съпруга така и не ни потърси повече. Работя в местния завод и със заплатата, която взимам, издържам дъщеря си. Имаше моменти, в които бях на предела на силите си. Първите думи на всяко дете са „мамо“ или „тате“, но Симона каза “ баба“, тъй като тя е винаги до нея. До ден днешен не съм я чул да каже „мамо“. Веднъж, когато беше на около 4 години, докато гледахме филм, тя ме попита: „Татко, а аз имам ли майка?“ Сърцето ми скъса от болка. Как да обясниш на едно малко дете, че мама ни напусна? Да, тя има майка, но нейната майка никога не пожела да я види отново.
Майка, която забрави за рождените й дни. Майка, която ни напусна заради друг мъж и която не видя първите й зъбки, не чу първите й думи, не зърна първите й стъпки. Не присъства на първия й учебен ден, нито пък стана свидетел на първия й голям успех. Толкова много ме боли. Дъщеря ми е всичко за мен. Докато съм жив, нищо няма да й липсва. Татко е тук, ще я обича и подкрепя завинаги!
Източник: С кафето
