Съпругът ми отиде на село, но дори не ми каза за това. Така започва историята ми. Аз съм жена на 47 години. След като се разведох, срещнах друг мъж, с който открих любовта. С него сме връстници и зад гърба си и двамата имаме сложни семейни отношения, вече пораснали деца – аз имам син, а той – дъщеря. Щастливи сме, че се срещнахме, защото се обичаме истински, дори и на тази възраст.
Преди една година ми направи предложение, решихме да живеем заедно, но… това, което преживях през последната година, беше истински кошмар. Когато бяхме заедно, това се превръщаше в истинска трагедия за майка му. Веднага се случваше нещо, което изискваше незабавното му присъствие. И той тръгваше на мига!
След време приятелят ми отслабна много, сякаш се състари с 20 години, прегърби се… Казваше ми, че не може да живее без мен, но и с мен няма живот.
Чувствам се много наранена и ми е болно и обидно, защото той е чудесен човек, умен, има “златни” ръце и… нещастен живот. Майка му е на 75 години и си има съпруг, а по-големият й син 7 пъти се е опитвал да си създаде семейство, но без успех, лекувал се е за алкохолизъм, а сега е много самотен.
Същата участ е имал с предишното си семейство и приятелят ми – развел се е, имал е и проблеми с алкохола.
Аз съм уравновесена, независима и самостоятелна жена, положих много усилия, за да разреша проблемите дипломатично, предлагах различни варианти, правих много компромиси… Но без успех.
На Нова година той изчезна – без обяснение, без да ми се обади, а леля му ми каза, че се е върнал на село, при родителите си. Баща ми и майка ми се радваха много за нас, синът ми – също.
Очакваха, че ще се оженим. Бившата ми свекърва контролираше изкъсо всяка стъпка на сина си, смяташе, че истински може да го обича само една жена – тя! Не разбирам, как може една майка да не иска синът й да е щастлив, да си има свое семейство? Как не разбира, че го обрича на самота? Не ме разбирайте погрешно, радвам се, когато синът уважава майка си и й помага, но все пак трябва да има някакви граници.
На всеки практикуващ психолог се е налагало да се справя с този странен и тъжен феномен. Впечатлението е такова, сякаш майката превръща сина си в “психологически съпруг”. Или, както го определя Юнг, тя прехвърля ероса си на сина си.
Този комплекс е често срещан при жени, които отглеждат сами синовете си или, когато не са удовлетворени от съпрузите си, прехвърлят всичките си очаквания на тях.
До какво води прекомерната грижа
Такива майки са склонни да опекунстват прекалено над синовете си, граничещо с духовно насилие. Тя “обожава и боготвори” сина си, счита го за гений, “посвещава му целия си живот”. Всъщност, така тя се стреми към пълен контрол, ръководи развитието и кариерата му.
Такава майка винаги изисква по-голямо внимание към себе си, а когато синът й се опита да се отдели от нея, да стане независим и да си създаде семейство – прави всичко възможно, за да не допусне това да се случи. Тя ще държи сина си в постоянно напрежение, внушавайки му чувство за вина. Като следствие от прехвърлянето върху сина ролята на “съпруг”, възниква ревност и нежелание от страна на майката да даде сина си на “другата жена”. Тя ще започне да го убеждава, че нито една жена не е достатъчно добра и достойна за него.
Майката, която страда от подобен комплекс, се държи като сексуален партньор, а не като майка. Непрекъснато изисква по-голямо внимание, повече пари, прекалена загриженост, напълно игнорирайки майчината си роля и интересите на сина си.
Постоянно се стреми да привлича вниманието му към себе си по всички възможни начини – включително със скандали, но най-често използва здравето: “Чувствам се много зле, вдигнах високо кръвно, най-вероятно ще умра скоро… Но ти дойде и се почувствах много по-добре”. При това абсолютно не се взема под внимание, че той се е втурнал към нея, зарязвайки семейството и работата си.
“Ти си ми такова добро момче и обичаш много майка си”, – внушава тя на сина си от дете.
И още: “Никой няма да те обича така, както те обичам аз. На кого другиго може да си така нужен, както на мен…”
Или: “Тази жена се интересува само от парите ти, тя е недостойна за теб…”
Майката постоянно се стреми да доказва, че тя е най-добрата, а всяка друга жена й е съперница. Тя несъзнателно превръща семейния живот на сина си със съпругата му в непоносим, принуждавайки го по всяко време да се разкъсва между жена си и майка си, да се самоизпепелява от
задушаващото чувство за вина,
че е лош син и лош съпруг. “В края на краищата, майка ми, е най-важният човек в живота ми”, – мисли си той. “Тя ми отдаде целия си живот, а аз съм неблагодарен, пренебрегвам я, оставям я сам- самичка…”
Постепенно такъв човек формира устойчиво убеждение, че само от него зависи здравето на майка му. Ако се държи добре, майка му няма да е болна и ще живее дълго.
В такива ситуации всички са недоволни: майката, синът, съпругата на сина, децата му. И най-тъжното е, че често такива мъже, като цяло, не са в състояние да имат пълноценна връзка с друга жена и да създадат свое семейство. И дори след смъртта на майката, надвесеният над него “дух” на вече починалата, продължава да доминира в съзнанието му.
Има много такива случаи в практиката на психотерапевтите. На човек, изпаднал в тази ситуация, му е много трудно да се освободи от натрапчивата и обсебваща цялото му съзнание мисъл: “В края на краищата майка ми се грижеше за мен през целия ми живот”.
Убедеността в личната му вина по отношение на многобройните болести на майка му и след смъртта й, е изключително силна.
Какви са възможните варианти в такива ситуации?
Ще ви дам няколко примера:
1. Мъжът все пак намира сили да се отдели от майка си, но е привлечен от властни като нея жени. Веднага, след като почувства, че започва да се привързва, в сърцето му се прокрадва страхът от зависимост и той бяга.
2. Той “се ожени” за работата си и се превръща в работохолик или попада под някаква друга зависимост – алкохол, хазарт, наркотици…
3. Създава едно семейство след друго, но майката постоянно се намесва в отношенията със съпругата му, разрушава връзката им.
4. Мъжът се озлобява към жените и непрекъснато се стреми да им отмъщава за това, което майка му е направила с него. Например, намира жени, които приличат на нея, след това се опитва да ги потиска, да пречупи волята им.
5. Превръща се в мъж, напълно лишен от воля. Не се жени, живее с майка си, докато тя не умре, и прекарва остатъка от живота си сам.
6. По-рядко срещан вариант, но който също се случва на практика: мъжът става копие на майка си, изгражда подобни отношения със съпругата или с детето си, формирайки пълната им зависимост от него и задушавайки ги с “любовта и грижите” си, стреми се към пълен контрол над тях. Разбира се, има и много други варианти, но тези са най-често срещаните и най-показателните като пример за обсебващата роля на някои майки и последствията от това върху живота на синовете им.
Такива мъже, ако решат да потърсят помощ от психолог, ще им трябва голяма смелост, готовност да издържат на душевната болка, да се изправят срещу обвиненията и да започнат да отстояват твърдо позицията си. В интерес на истината най-често се обръщат за помощ, когато вече са много болни, страдат от мигрена и хипертония, когато са загубили семейството си или са на крачка да го направят. Сърцето им е разбито. Често споделят, че вече са имали инфаркт.
Познавах един такъв мъж – много интелигентен и образован, отличен специалист в своята област.
Когато след няколко сеанса при психотерапевт осъзнава случващото се с него, че през целия си живот досега е бил “съпруг” на майка си, ми каза: “Е, вече е твърде късно, нека ме доизяде. По-лесно ми е да се отдам на такова поглъщане, отколкото след това да преживея целия си живот с мисълта, че отделянето ми от нея я е убило.”
След по-малко от година той получи инфаркт и почина…
В такива ситуации всички са нещастни…
Източник: Здравето
