Съпругът ми се оказа не това, което очаквах. През 10-те години, в които със съпруга ми Дани бяхме заедно, моята роля предимно беше на домакиня. Нямам висше образование и напълно зависих от мъжа си, който обичаше да бъде моят “герой”. Имах малко собствени спестявания, но бях доволна и на това. Не бяхме богати, нито пък бедни. Дани работеше в продажбите. Преди три години той ми съобщи, че е инвестирал в бизнес в чужбина. За съжаление се налагало да пътува по-често и още този уикенд трябвало да замине, за да контролира бизнеса. Не съм го разпитвала – бях щастлива и развълнувана от мисълта, че ни очаква красиво бъдеще.
Любов от разстояние
Редовните пътувания на Дани в чужбина продължиха около две години. Първите няколко месеца той прекарваше само уикендите там, но с течение на времето започна да остава и през делничните дни, а понякога и по цяла седмица не се прибираше. Съпругът ми казваше, че проектът му се оформя и трябва да бъде на място. “След като бизнесът ми потръгне, ще купя по-голяма къща и ще наема прислужница, която да ти помога в домакинството” – обещаваше ми той.
Не подозирах нищо лошо, а и Дани никога не игнорираше мен или децата, когато си беше у дома, колкото и да беше уморен. Сексуалният ни живот също процъфтяваше, затова живеех с усещането, че бракът ни е успешен.
Празни обещания
В началото на миналата година Дони ми каза, че напуска работата си като агент по продажбите, за да се концентрира върху бизнеса си на пълен работен ден. Също така ми предложи, да продадем четиристайния ни апартамент и да купим по-голям. В началото имах резерви, но той ме успокои, че всичко ще бъде наред. Два месеца по-късно се появи и купувач, но имахме затруднения при намирането на идеалния нов дом. Притеснявах се, защото трябваше да освободим апартамента си след месец, а все още нямахме друго жилище.
Междувременно Дани поиска да му прехвърля моя дял от продажбата на апартамента ни по банковата му сметка, за да може да направи авансово плащане, веднага щом намери подходящо място. Не разбирах нищо от имотни сделки, така че постъпих както той поиска. В крайна сметка бяхме семейство и моите пари бяха и негови, помислих си аз.
Безследно изчезнал
Малко след това Дани отново замина. Преди да тръгне, ми каза, че щом се върне, ще можем да се преместим в новия ни дом. Този ден за последен път видях съпруга си. Измина една седмица, а от него нямаше никаква следа. Многократно го търсех на мобилния, но линията беше прекъсната. Изпаднах в паника и от ужас започнах да звъня на семейството и приятелите му, ала никой не знаеше къде е той. Някои от близките му дори бяха изненадани да чуят, че мъжът ми има бизнес в чужбина – Дани никога не им е казвал за това.
Страхувайки се от най-лошото, непрекъснато плачех. Обмислях да подам сигнал в полицията, но после си казах, че ако Дани се прибере, много ще се ядоса, че съм го обявила за изчезнал. На всичкото отгоре аз и децата трябваше да се изнесем от апартамента. Наложи се да оставя мебелите и уредите си – някои бяха закупени от новите собственици. Около месец с децата спяхме по улиците, докато най-накрая събрах смелост и помолих приятелка за помощ. За щастие тя откликна веднага и ни прие в малкия си апартамент.
Животът продължава
Измина една година, откакто Дани ни изостави на произвола на съдбата. Успях да наема стая и с децата отседнахме там. За да свържа двата края, пека и продавам торти и закуски. Често бавя наема и съм много благодарна на хазяина си, че проявява разбиране и ме съжалява. Понякога мои приятели ми дават пари, за да си платя сметките. Депресирана съм от лошия си късмет, но не искам децата да виждат сълзите ми. Обмислям да потърся помощ от социалните. Не съм капризна – ще работя всичко, стига рожбите ми да ходят на училище и да получат добро образование.
Радвам се, че спряха да питат за баща си. Аз също спрях да страдам за мъжа си. Не си струва да плачем за него. Случайна среща със стар приятел на Дани преди няколко месеца ми даде отговорите, които търсех. Оказа се, че “перфектният ми” съпруг, всъщност от много време е имал любовница. На редовните си командировки в чужбина, е ходел заедно с любовницата си. В момента живеел с нея – без съмнение с моя дял от парите. Все още съм омъжена за Дани. Не мисля да подавам молба за развод, освен ако той не се върне у дома и не ме помоли за такъв. Колкото и да го мразя за това, което ми причини, една част от мен все още го обича… В душата си нося слаба надежда, че някога все пак ще се върне при мен.
Източник: Лична драма
