Съпругата се срещна с любовницата, защото имаха какво да си кажат. Ще ви разкажа за една странна среща – между съпругата и любовницата на един мъж. Знам всичко отлично, защото присъствах. Аз бях съпругата! Всичко започна така – беше осем часа сутринта, когато съпругът ми получи поздравителен SMS на телефона си. Тя беше първата, която му изпрати прекрасни пожелания за рождения му ден. Знам, че днес мъжът ми ще ме заведе на ресторант и по време на вечерята ще се измъкне под благовиден предлог, за да може тайно да й се обади. Изминаха няколко години, откакто за първи път ги видях заедно в местното кафене. Учудих се, защото в този час той трябваше да е в офиса си. „Случайно се срещнахме“, отговори Венци, щом го попитах коя е непознатата дама. По-късно често ги засичах в една компания и винаги се чувствах малко странно от необичайното им приятелство.
Стефания беше вдовица и колежка на съпруга ми от университета. Години наред двамата бяха поддържали приятелска връзка, но когато тя се преместила в нашия град, за да бъде с родителите си след внезапната смърт на съпруга си, отношенията им се променили. Венци искаше да я подкрепя и напълно го разбирах. Той прекарваше дълги часове с нея, дори присъстваше на родителските срещи на сина й. Тогава вярвах, че съвсем безкористно помага на старата си приятелка да преодолее мъката и се възхищавах на доброто му сърце. Но това беше преди три години. С времето срещите им станаха по-чести, часовете по-дълги, връзката им по-силна. Понякога го укорявах, дори го заплашвах с развод, но всеки път мъжът ми настояваше, че са просто приятели и, че аз съм тази, която трябва да се засрами от поведението си.
Колкото и тъжно да звучи, примирих се с идеята, че Венци би зарязал всичко, само при едно обаждане на „приятелката си“. Иначе беше внимателен към нуждите ми, водехме нормален сексуален живот и все пак тайно ме болеше, че свиря втора цигулка в живота му. Съпругът ми обожаваше нейния син, но тя не знаеше нищо за дъщеря ни. По принцип Стефания се стараеше да сведе контактите си с мен до миниум. Тъй като имах само подозрения за тяхното „приятелство“, без конкретни доказателства, семейството и приятелите ми често отхвърляха страховете ми. Докато един ден не реших да взема нещата под свой контрол. Събрах смелост и я поканих на кафе, като предварително я помолих да запази срещата ни в тайна. Тя се засмя, но обеща. В уречения ден, бях нервна и разтревожена. Как да започна разговора? Какво ли ще си помисли за мен? Какво да си облека, за да изглеждам по-добре от нея?
Но щом Стефания влезе в кафенето, където стоях потънала в тежки мисли, с една усмивка премахна всичките ми страхове. Учтиво поздрави и тихо каза: „Знам, че аз съм причината да бъдеш нещастна.“ С тези думи тя свали бремето, което носех на плещите си. Жената, която почти не познавах, ме изуми с честността си. Години наред търсех отговори от мъжа си, но ето че сега ги научих лично от любовницата му. Със спокойствие в гласа, Стефания ми разказа, че Венци винаги е твърдял, че бракът ни е фасада и чувства между нас отдавна няма. Призна също, че в момент на слабост е позволила приятелството им да се превърне в нещо повече. Тя ми каза, че синът й обича съпруга ми като роден баща. Седях там като статуя и без да задавам въпроси, мълчаливо слушах откровенията й. Накрая Стефания сподели, че е осъзнала, че сме имали съвсем нормален брак, поне, докато тя не се появи в живота ни.
Погледнах я и видях, че по бузите й се стичат сълзи. Ситуацията беше нелепа: стоях с любовницата на мъжа ми и вместо да се скарам с нея, аз я утешавах. Никога не съм попадала в по-странен сценарий. В този момент и двете бяхме жени, наранени от лъжите на един мъж. Аз бях измамената съпруга, а тя – принудена да повярва, че бракът ни е просто лист хартия и не сме имали физическа или емоционална близост от години. Колкото повече говореше, толкова повече ме трогна честността на това момиче, което всъщност беше любовницата на съпруга ми. Не я посъветвах да се разделят, въпреки че за себе си взех именно това решение. Независимо дали тя ще напусне съпруга ми или не, аз ще подам молба за развод. В брака ни вече няма никакъв смисъл. Понякога е трудно да опишем с думи среща или връзка с даден човек. Онзи следобед преживях нещо подобно. Уважавам Стефания за нейната честност, но също така я ненавиждам, защото ми отне съпруга. Докато съм жива ще запазя образа на плачещата вдовица и тайно ще скърбя за жената, която откри още веднъж любовта, само за да я загуби отново.
Източник: С кафето
