Със сестра ми успяхме да спечелим дело срещу собствения ни баща. Спомням си, че бях на седем години, когато на алеята пред гаража баща ми нападна мама с грозни обиди и ругатни. После вдигна ръка и силно я зашлеви през лицето. Не му пукаше, че съседите гледат. От този ден насилието стана ежедневие в дома ни. Пораснах сред крясъци, бой и викове. В училище учителите не обръщаха внимание на тъжния ми вид, приятелите ми също не се интересуваха защо постоянно изглеждам унила. Мама работеше на пълно работно време, докато баща ми си намираше работа почасово.
През дългите периоди, в които си стоеше у дома, той започна все по-често да посяга към алкохола. Понякога оставах да нощувам при Зори – най-добрата ми приятелка. Колко различно беше нейното семейство от моето. В къщата им се усещаше радост и топлина, на масата им винаги имаше сервирана топла храна, сладолед и сладкиши, а през уикендите заедно ходеха в зоопарка.
Когато завършихме гимназията, със Зори си наехме квартира. Споделяхме наема и работихме допълнително, за да си позволим лукса да живеем самостоятелно. Понякога майка й ни помагаше с храна, плащаше сметките и зареждаше хладилника за месец напред. Бях й благодарна, тъй като моите родителите изобщо не се интересуваха как се справям. Две години по-късно сестра ми също избяга от бащиния дом. Непрекъснато се притеснявах за мама, която остана напълно сама с агресивния ми баща.
Една вечер след като дълго се опитвах да се свържа с нея по телефона, взех такси и отидох да я видя. Никой не ми отвори, но за щастие си носех ключа. Гледката, на която се натъкнах, ме накара да се закова на вратата.
Татко лежеше припаднал на пода и от главата му течеше кръв. Сякаш в транс мама стоеше до него, леко поклащайки тялото си. Обадих се на Бърза помощ и докато чаках линейката, държах майка си здраво в прегръдките си.
По-късно разбрахме, че същата вечер за пореден път баща ми се е прибрал пиян и се нахвърлил отгоре й с юмруци. Тя просто се беше защитила от ежедневното насилие, което продължаваше дълги години. В съда със сестра ми се изправихме и свидетелствахме срещу родния си баща.
Някои от съседите също ни подкрепиха мама пред съдията. Въпреки че спечелихме делото, до ден днешен ме гризе съвестта, че ми липсваше смелост още преди години да разоблича чудовището, който за съжаление е моят собствен баща.
Източник: Лична драма