Съветите на баба за живота са мъдри и ценни. Баба казваше, че в този живот най-важно е за кого ще се ожениш. Всичко друго е „вятър работа“. Защото, според нея, лошия мъж или жена може да обезсмисли целия ти живот. „Каква полза от учене и пари, ако не те уважават в къщи?“
– Като ще се жениш – ми казваше тя – ще гледаш три неща: да е добър, да е работлив и да не пие! Освен тези три основни изисквания, които бяха задължителни, имаше и някои препоръчителни. Като например: да не е по-умен от тебе, да са по-малко деца в семейството /че да дели с по-малко хора наследството/, да няма болни в рода и най-вече луди и охтичави /болни от туберкулоза/, а и да не е с черен цвят на кожата. Защото, казваше баба, то черното „плуве“. С каквото и да го смесиш, то все най-отгоре изплува. За нея да си черен, беше по-лошо от това да си… простоват /както тя наричаше откровено простите хора/. Да си ходила у тях, че да видиш какви хора са техните и как живеят. Да не се окажат някакви „диваци“. „Защото накрая всички правят, каквото са видели от майка си и баща си. За това хубаво ги виж какви са!“. Е и да не е грозен, че после… и тогава разказваше историята за бедното момче от нейното село, което го искало много имотно момиче. Богато, ама грозно. Майка и баща й 50 декара зестра давали, пък той не ще и не ще. Баба ми, като човек-прагматик, го питала.
– А бе, защо не се съгласяваш? 50 декара земя са това, а ти нямаш никаква, каквото като е грозна?
– Не я искам! Ами ако народи 5 грозни момичета, като нея, аз от къде ще взема по 50 декара земя, че да ги оженя?
Като се замислиш – има логика.
– И много да избираш файда няма. – продължаваше тя. – Ние тъй избирахме един хубавец за една роднина, от хубав род, богат, баща му авторитетен. Взехме го за хубав, пък той да излезе един простак. Отрови й живота. И да е учен пак нищо не значи. Аз знаех един доктор, дето все викаше за жена си „онази овца“.
– А бе то жененето е деликатна работа. – заключаваше по някое време. – Минеш ли една възраст и не се ли ожениш – край! После не можеш се излъга.
– Ами ако не се оженя? – питам я аз.
– Абсурд! – вдигаше категорично глава. – Днес се ожени – утре се разведи!
– Не е ли грях развода, бабо?
– Да се караш и крещиш по цял ден с мъжа си или жена си е по-голям грях. Важно е да си минала по реда си. Разведена е по-добре от стара мома.
– После не ли по-трудно да се ожениш?
– Те хората са го казали: първия път се жениш сам, втория път те жени родата, третият път цялото село. Като стигнеш до селото – внимавай! И друго ще ти кажа: с мъжа си ще се караш, само когато ти „оттърва“!
– В какъв смисъл?
– Ами така. Ако имате да работите нещо двамата, или ще ходите някъде или предстои нещо важно, пък той те ядосва – ще мълчиш! Нека да мине каквото сте подхванали, пък после… той няма къде да избяга. Мене така понякога дядото ми е ядосвал, ама аз като знам каква работа ни чака – мълча, че да не се разсърди и да не я свършим. Като мине всичко, и ако и на мен не ми е минало, му казвам каквото съм искала. Ще гледаш работата да върви и децата да са добре! И вечер да имаш ядене на огъня! Цял ден може да правиш каквото искаш, той като се прибере и има манджа, няма да те пита какво си правила цял ден, а и едно уважение е това!
– Бабо, страшна ми се вижда тази работа с жененето…
– Такава е! От жененето по-страшно няма! Защото не знаеш на какъв ще попаднеш. Вземаш го за хубав, пък…
Баба гледаше на брака, като нещо което е неизбежно и трябва да се справиш с него по най-добрия начин и да ограничиш щетите. Тя беше изпълнила голяма част от инструкциите за женене, в нейния избор за съпруг. Дали е била щастлива с него? Не сме говорили за това, а и едва ли има някой с еднозначен отговор на този въпрос. Но си спомням, колко ме впечатли, когато на погребението на дядо, баба се приближи до ковчега, преди да го спуснат в гроба и дълбоко се поклони. Дали традицията е такава или тя така го е почувствала не знам, но в този момент знаех, че му благодари и се сбогува с него достойно и истински. Без драми и ненужни думи. Просто поклон и край!
Във времената, в които е живяла тя и 100-те си години живот, през които с нейна помощ се ожениха много хора /някои от които не бяха много доволни от избора/, тези правила са били важни и съществени и единствен начин да подчиниш това нелогично нещо – женитбата, на логиката. До колкото това е възможно, разбира се. По повод липсата на логика в отношенията между мъжете и жените, баба ми даваше за пример мъж, който бил влюбен в много грозна жена. Всички му казвали: А бе къде са ти очите? Не виждаш ли колко е грозна? А той отговарял: Да можех да ви дам моите очи, да я видите през тях колко е красива… Божа работа е тази, казваше баба, така го е отредил Господ: за всеки да си има негов човек, дори и за грозните.
Сега времената са различни и дали си стара мома или разведена няма особено значение. Внимание вече се отдава на това, всеки да е щастлив и да прави това, което му носи удоволствие и ако имате късмета да срещнете човек, който да разбира и уважава това ваше желание – сте късметлии, ако ли не – ви предстои битка или примирение.
Времената може и да са различни, но някои неща не се променят – като трите основни правила при избора на съпруг/а. Защото е важно да е добър – с добър човек лесно ще се разбереш, важно е да е работлив – да не ти се търкаля по цял ден вкъщи и да не може да нахрани децата, а за пиенето – мисля всичко е ясно. Там пораженията могат да бъдат катастрофални.
Баба никъде в инструкциите не споменаваше любов, може би защото се беше разделила с нейната голяма любов, преди да бъде изселена със семейството си от Румъния в България или просто смяташе, че любовта е фактор само в началото и после всичко се свежда до това да е добър, работлив и да не пие.
Сега имам дъщеря на почти 17 години и не знам какви инструкции за женене мога да й дам. И тези на баба не са много актуални /или поне не всички/. Единственото, което мога да кажа и на двете си деца е да обичат! Да обичат с цялото си сърце, пък каквото ще да става. Може да са щастливи, може да ги боли, може да се разочароват, но е важно да са обичали!
Надявам се те да имат късмет, а аз да помъдрея докато дойде време да се заженят внуците, че да мога да ги посъветвам нещо…
Източник: Опознай България
