Съветите на баба за живота
Дата на публикуване: 31.05.2020
съветите на баба

Съветите на баба за живота

Съветите на баба за живота трябва да се помнят. Баба казваше, че в този живот най-важно е за кого ще се ожениш. Всичко друго е „вятър работа“. Защото, според нея, лошия мъж или жена може да обезсмисли целия ти живот. „Каква полза от учене и пари, ако не те уважават в къщи?“
– Като ще се жениш – ми казваше тя – ще гледаш три неща: да е добър, да е работлив и да не пие!
Освен тези три основни изисквания, които бяха задължителни, имаше и някои препоръчителни. Като например: да не е по-умен от тебе, да са по-малко деца в семейството /че да дели с по-малко хора наследството/, да няма болни в рода и най-вече луди и охтичави /болни от туберкулоза/, а и да не е с черен цвят на кожата. Защото, казваше баба, то черното „плуве“. С каквото и да го смесиш, то все най-отгоре изплува.

За нея да си черен, беше по-лошо от това да си… простоват /както тя наричаше откровено простите хора/. Да си ходила у тях, че да видиш какви хора са техните и как живеят. Да не се окажат някакви „диваци“. „Защото накрая всички правят, каквото са видели от майка си и баща си. За това хубаво ги виж какви са!“. Е и да не е грозен, че после… и тогава разказваше историята за бедното момче от нейното село, което го искало много имотно момиче. Богато, ама грозно. Майка и баща й 50 декара зестра давали, пък той не ще и не ще. Баба ми, като човек-прагматик, го питала.
– А бе, защо не се съгласяваш? 50 декара земя са това, а ти нямаш никаква, каквото като е грозна?
– Не я искам! Ами ако народи 5 грозни момичета, като нея, аз от къде ще взема по 50 декара земя, че да ги оженя?
Като се замислиш – има логика.

– И много да избираш файда няма. – продължаваше тя. – Ние тъй избирахме един хубавец за една роднина, от хубав род, богат, баща му авторитетен. Взехме го за хубав, пък той да излезе един простак. Отрови й живота. И да е учен пак нищо не значи. Аз знаех един доктор, дето все викаше за жена си „онази овца“.

– А бе то жененето е деликатна работа. – заключаваше по някое време. – Минеш ли една възраст и не се ли ожениш – край! После не можеш се излъга.
– Ами ако не се оженя? – питам я аз.

– Абсурд! – вдигаше категорично глава. – Днес се ожени – утре се разведи!
– Не е ли грях развода, бабо?
– Да се караш и крещиш по цял ден с мъжа си или жена си е по-голям грях. Важно е да си минала по реда си. Разведена е по-добре от стара мома.
– После не ли по-трудно да се ожениш?
– Те хората са го казали: първия път се жениш сам, втория път те жени родата, третият път цялото село. Като стигнеш до селото – внимавай! И друго ще ти кажа: с мъжа си ще се караш, само когато ти „оттърва“!
– В какъв смисъл?

– Ами така. Ако имате да работите нещо двамата, или ще ходите някъде или предстои нещо важно, пък той те ядосва – ще мълчиш! Нека да мине каквото сте подхванали, пък после… той няма къде да избяга. Мене така понякога дядото ми е ядосвал, ама аз като знам каква работа ни чака – мълча, че да не се разсърди и да не я свършим. Като мине всичко, и ако и на мен не ми е минало, му казвам каквото съм искала. Ще гледаш работата да върви и децата да са добре! И вечер да имаш ядене на огъня! Цял ден може да правиш каквото искаш, той като се прибере и има манджа, няма да те пита какво си правила цял ден, а и едно уважение е това!
– Бабо, страшна ми се вижда тази работа с жененето…
– Такава е! От жененето по-страшно няма! Защото не знаеш на какъв ще попаднеш. Вземаш го за хубав, пък…

Баба гледаше на брака, като нещо което е неизбежно и трябва да се справиш с него по най-добрия начин и да ограничиш щетите. Тя беше изпълнила голяма част от инструкциите за женене, в нейния избор за съпруг. Дали е била щастлива с него? Не сме говорили за това, а и едва ли има някой с еднозначен отговор на този въпрос. Но си спомням, колко ме впечатли, когато на погребението на дядо, баба се приближи до ковчега, преди да го спуснат в гроба и дълбоко се поклони. Дали традицията е такава или тя така го е почувствала не знам, но в този момент знаех, че му благодари и се сбогува с него достойно и истински. Без драми и ненужни думи. Просто поклон и край!

Във времената, в които е живяла тя и 100-те си години живот, през които с нейна помощ се ожениха много хора /някои от които не бяха много доволни от избора/, тези правила са били важни и съществени и единствен начин да подчиниш това нелогично нещо – женитбата, на логиката. До колкото това е възможно, разбира се. По повод липсата на логика в отношенията между мъжете и жените, баба ми даваше за пример мъж, който бил влюбен в много грозна жена. Всички му казвали: А бе къде са ти очите? Не виждаш ли колко е грозна? А той отговарял: Да можех да ви дам моите очи, да я видите през тях колко е красива… Божа работа е тази, казваше баба, така го е отредил Господ: за всеки да си има негов човек, дори и за грозните.

Сега времената са различни и дали си стара мома или разведена няма особено значение. Внимание вече се отдава на това, всеки да е щастлив и да прави това, което му носи удоволствие и ако имате късмета да срещнете човек, който да разбира и уважава това ваше желание – сте късметлии, ако ли не – ви предстои битка или примирение.

Времената може и да са различни, но някои неща не се променят – като трите основни правила при избора на съпруг/а. Защото е важно да е добър – с добър човек лесно ще се разбереш, важно е да е работлив – да не ти се търкаля по цял ден вкъщи и да не може да нахрани децата, а за пиенето – мисля всичко е ясно. Там пораженията могат да бъдат катастрофални.

Баба никъде в инструкциите не споменаваше любов, може би защото се беше разделила с нейната голяма любов, преди да бъде изселена със семейството си от Румъния в България или просто смяташе, че любовта е фактор само в началото и после всичко се свежда до това да е добър, работлив и да не пие.

Сега имам дъщеря на почти 17 години и не знам какви инструкции за женене мога да й дам. И тези на баба не са много актуални /или поне не всички/. Единственото, което мога да кажа и на двете си деца е да обичат! Да обичат с цялото си сърце, пък каквото ще да става. Може да са щастливи, може да ги боли, може да се разочароват, но е важно да са обичали!

Надявам се те да имат късмет, а аз да помъдрея докато дойде време да се заженят внуците, че да мога да ги посъветвам нещо…

Източник: Опознай България

Още новини
Росица Кирилова стана на 58

Росица Кирилова стана на 58

Росица Кирилова, която стана на 58 години продължава да участва в благотворителни каузи, откакто е избрана за посланик на добра воля на „Уницеф“ за България. "Кармата ми или моят смисъл в този живот е да нося радост на хората, да помагам", споделя талантливата певица,...

повече информация
Дневен хороскоп 24 юли 2021

Дневен хороскоп 24 юли 2021

Дневен хороскоп 24 юли 2021 ви вещае ден, в който е добре да си починете и разтоварите от напрегната седмица. Може да се получи мощен емоционален вакуум, който да Ви принуди да прелистите нова страница в отношенията ви. Това е денят, в който е хубаво да покажете...

повече информация
Седмичен хороскоп 26.07-1.08.2021

Седмичен хороскоп 26.07-1.08.2021

Седмичен хороскоп 26.07-1.08.2021 ви вещае емоционален период, богат на всякакви събития и новини. Не се поддавайте на емоциите, а мислете трезво и практично. Избягвайте да се предоверявате на хората и пазете здравето си. Намерете време да сбъднете поставените си...

повече информация
Седмичен хороскоп 19-25.07.2021

Седмичен хороскоп 19-25.07.2021

Седмичен хороскоп 19-25.07.2021 ви вещае период на нови идеи и планове за повечето зодиакални знаци. Времето е подходящо за нови инвестиции и захващане на допълнителна работа. Не се преуморявайте, останете сами със себе си в даден период - когато е възможно. Пазете...

повече информация
Advertisements
Юксел Кадриев вярва в Бог

Юксел Кадриев вярва в Бог

Юксел Кадриев вярва в Бога. „Трябва да сме благодарни та Бог, че се събуждаме здрави и въобще започваме деня си. Сьщо така, че ни позволява да заспим в спокойствие. Винаги има нeщо, което осмисля деня ти“, сподели оrкровение Юксел Кадриев. Оказа се, че журналистът е...

повече информация
Писмо от Щатите

Писмо от Щатите

Писмо от Щатите пристигна до българка след като пътува 49 години. Това разказа пред бТВ Даниела Николаева. Тя живее от пет години на ул. Баба Илийца в столичния квартал Лагера. Преди няколко дни тя изненадващо намира в пощенската си кутия писмо, изпратено на 19...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.