Съжалявам за това, че имам деца

Съжалявам за това, че имам деца – каза една майка. Този текст показва размислите на една конкретна жена.
Това е лично мнение на авторката S. Davis, публикувано в сайта scarymommy.com, цитиран от Edna.bg. Това мнение не задължава никого и не искаме да бъде смятано за правилно или грешно, както и за пропагандиране на една или друга идеология.(бел.ред).
“Отне ми доста време, за да го осъзная и да приема тази мисъл. Но аз съжалявам, че имам деца.
Майка съм на две малки момчета. Непослушни, шумни и много щастливи момчета. Но ми се иска да не ги бях раждала.
Знам, че ще кажете, че съм “ужасен егоист”. Вината за мислите ми ме преследваше дълго време, наказвах се сама достатъчно. Идеята, че някой ден трябва да стана майка, ми се втъпляваше в главата още от дете. И точно този конфликт между факта, че обичам децата си безкрайно и факта, че ми се иска да нямах никакви деца, ме докарваше до сълзи всеки божи ден.

След като наскоро публикувах изследване, разкриващо различията в консултирането по стерилизация за мъже и жени, едно от моите открития беше, че на жените често се казва, че ще съжаляват, ако нямат деца. Казва им се, че ще се чувстват празни и неудовлетворени. Жените без деца биват наричани “егоистични, безплодни, самотни…” списъкът е дълъг. Ако една жена е неомъжена и няма деца, то веднага се смята, че има нещо сбъркано в нея. Чудим се какво ѝ има? Самотна ли е? Не тиктака ли биологичният ѝ часовник?
Една жена може да пожелае да бъде стерилизирана и да бъде изгонена от лекарския кабинет. Ще й бъдат прелдожени десетки начини да предотврати бременност, но не и да бъде сложен окончателен край на репродуктивните ѝ способности. И там ѝ казват, че може един ден да съжалява за решението си.
Но никой не споменава, че може да съжаляваш, че имаш деца.

Нито един доктор не ти казва, че можеш да съжаляваш, че си родил. Но е възможно – заради здравословни, психически, емоционални или финансови причини. Отглеждането на дете е скъпо начинание. С деца се пътува трудно, почива се трудно, връзката с патньора ти също става по-трудна. Та те дори затрудняват ходенето до супермаркета.

Фактът, че и двете ми деца са със специални нужди – едното със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, а другото с аутизъм, не улеснява положението. Съпругът ми се бори с тревожност и депресия, които стават по-тежки и заради трудното общуване с децата ни. Не помня кога беше последния път, в който излязохме заедно навън и разходката ни не приключи със сълзи крясъци. Не ходим заедно на кино, не пазаруваме заедно, не правим нищо заедно. С мъжът ми бяхме на романтична вечеря за последно преди 8 години.

Прекарала съм часове на телефона с учители и директори, които се оплакват от поведението на децата ми в училище. Прекарала съм часове в спешното и лекарски кабинети заради болести и хапчета. Пропуснах толкова много възможности заради децата ми. Но в секундата, в която спомена, че се давя в това майчинство, хората бързат да ме осъдят.

“Още са малки, това ще премине”

“Просто трябва да ги прегръщаш по-често.”

“Бъди по-търпелива”

“Ще ходите на почивки, когато остареете.”

Родих млада. Омъжих се млада. Изпуснах толкова от 20-те си години, защото бях омъжена и бременна. Така и не успяхме да пътуваме някъде в чужбина. Не завърших висшето си образование, докато не навърших 30. Не минава ден, в който да не се питам какво е можело да бъде. Можеше ли животът ми да е по-различен?

Майки, няма нищо лошо в това от време на време да съжалявате, че имате деца. Никой не ни каза, че можем да съжаляваме, че сме родили. Казваха ни само, че определено ще съжаляваме, ако не станем майки. Накараха ни да се срамуваме, ако нямаме деца. Обществото очаква от жената да бъде безкористна, грижеща се за всички майка и съпруга. Да не мисли никога на първо място за себе си. Трябва да променим тази гледна точка.

Трябва да позволим на жените да бъдат щастливи без да влизат в ролята на майка. Кариера, хобита, приятели, партньори, домашни любимци… всички тези неща могат да те карат да се чувстваш завършена и доволна от живота.

Децата не бива да бъдат връхната точка в живота на една жена.

Обичам децата си. Обичам ги, защото съм им майка и те са част от мен. Но ако можех да върна времето назад, нямаше да ги родя.”

Източник: Дунавмост