Седем месеца минаха, откакто се оженихме, но вече сме в процес на развод. Казвам се Юлия, знам, че мнозина биха се запитали защо се развеждам толкова бързо. Нека ви кажа, че има жени, които отказват да приемат прелюбодейството на половинката си. Аз съм от тях. Не съм от най-ревнивите и въпреки това никога не бих делила съпруга си с друга.
С Дончо се запознахме преди две години. Току-що бях разкарала така наречения ми годеник, надул корема на приятелката ми. В своята защита Марин каза, че Вяра го е съблазнила. Двамата правели секс само веднъж и резултатът бил бременността. Пожелах им късмет и си тръгнах. И тогава, когато бях най-отчаяна, срещнах Дончо.
Първоначално отхвърлях поканите му за среща, но с времето ми направи впечатление, че той притежава всички онези качества, които исках да видя в един мъж. Постепенно започнах да се влюбвам в него и година по-късно, след като го подложих на най-важните тестове, приех предложението му за брак.
В онзи период Дончо не общуваше с други жени, и тъй като бяхме заедно почти всеки ден, нямах основание да вярвам, че би ми изневерил. Вдигнахме голяма сватба в присъствието на елитно общество, но ето че едва след седем месеца, аз съм готова да си тръгна. Нарекох онзи ден ” Черният понеделник”.
Някъде към 6 часа сутринта с мъжа ми тръгнахме за работа. Към 8 ч., започнах да усещам спазми в корема и притеснена за здравословното си състояние, решиха да отида в болницата. След прегледа и няколко теста, докторът установи, че съм бременна от два месеца и спазмите са нормални за първия триместър.
Веднага звъннах на мъжа си, за да го информирам, че ще става баща, но телефонът му беше изключен. Помислих, че е прекалено ангажиран със служебните си дела и не иска да се разсейва със странични неща. Обадих се на шефа си и му съобщих резултата от теста, а той нареди да си взема почивен ден и да се върна на работа, когато съм достатъчно отпочинала.
Взех си такси и тръгнах към дома ми. Първият знак, че нещо не е наред, беше колата на Дончо, паркирана на нашата улица. Изненадах се, тъй като не очаквах да си е вкъщи. Вторият знак дойде от смутените погледи на съседите. След като установих, че вратата на дневната е заключена, отидох до кухненската врата отзад и тихо си отключих.
Но щом влязох у дома, замръзнах от ужас, виждайки дамска чанта и обувки в хола. Усещах странно бучене в главата. Молех се да не е това, което си мислех. Вървейки на пръсти, се насочих към спалнята, откъде се носеха сладострастни стонове. Натиснах дръжката на вратата и пред очите ми се разкри ужасяваща картина. В нашето брачно ложе, Дончо се любеше с непозната жена. Те ме видяха едва когато се разпищях.
После съм припаднала. Няколко часа по-късно дойдох на себе си, но припомняйки си гледката, отново загубих съзнание. Най-болезненото нещо е, че заради шока, който преживях, направих спонтанен аборт. Дончо, семейството и приятелите ми, ме молят да му дам още един шанс. Никой от тях не осъзнава колко е ужасно да хванеш партньора си да ти изневерява в собственото ти легло. Не мога нито да простя, нито да забравя мъчителната гледка.
Източник: Лична драма
