Селска девойка съм и се гордея с това. Мога да копая в градината, да карам трактор, да чистя, да готвя. Обичам да си поркам ракийка, да меся с винце, да похапвам славно. Харесва ми животът на село – да виждам само хоризонта пред мен. Хората на село ме уважават и зачитат, обичат да се вслушват в моето мнение. Може да не съм много умна, ама съм пъргава и здрава. Не помня откога не съм ходила по доктори. Единствената ми болка е, че си нямам мъж до себе си. Търся си някой да е такъв, като мен. Да не е много учен, да не носи ризи и вратовръзки. Ама и да не е някой прост овчар – все пак да има какво да си кажем. Все пак съм на 32 години и си ми е време да се задомя. Досега все на лоши мъже попадам – гледат да се възползват от мен и ме оставят.
А мен ми се иска нещо по-така. Сутрин копнея за мъжката ласка, вечер си лягам самотна. Не става така – все пак и жените си имат нужди. А като тресна повечко ракийка, ставам истинска тигрица, но когато нямам мъж, няма на кого да го покажа. Имам някои връзки от съседните села, ама това не е живот. А иначе ме знаят като хубавица. Имам метър и седемдесет височина, тежа 62 килограма. Когато сложа малко грим и червило, ставам неустоима за мъжете.
Най-обичам да се кача на трактора и да го подкарам по полето. Доставя ми неповторимо удоволствие да го карам. Но не обичам мъже трактористи, защото постоянно ми правят номера – засичат ме, пускат ми стресиращи клаксони. Моят мъж искам да е малко по-така.
Искам просто да ме обича и да си правим деца. Обещавам да не го тормозя и да не го малтретирам много. Е, когато ме ядоса ставам неконтролируема, затова по-добре да не ме ядосва! Ще ме слуша, защото съм жена и хората ценят моето мнение. Така че ако има такива мъже, които биха залюбили селска девойка като мен – да заповядат. Аз ги очаквам, няма да ги върна!
