Семейна почивка на нашето родно море. Звучи обещаващо, нали? Да, аз също така си мислех. В дните на пандемия, със съпругата и детето стегнахме куфарите и се отправихме към малко градче на юг от Бургас. Бяхме гледали на снимки и чули от приятели, че в момента няма много хора. Когато пристигнахме, хотелът беше почти пълен. Настаниха ни в стая на приземен етаж, с гледка към улицата и паркинга. Не бяхме особено щастливи, но си казахме, че е по-важно, че сме тук. Когато отидохме на плажа, цените на чадърите и шезлонгите бяха доста ниски. С радост завзехме втория ред, защото първия не беше свободен. След един час плажът се понапълни и дойдоха хора от цяла България. Момчето крещеше “Царевичандо”, после минаваше друг с кремове, след това трети с царевица. Всички викаха. До нас се настани семейство плюс още хора, като около един чадър се наредиха 10 човека. Пуснаха си силна музика и започнаха да пият бири и да викат. Започнах да осъзнавам, че явно това не е мечтаната почивка, която сме очаквали.
Следобед решихме да избегнем жегата и да си починем в хотела. Надявахме се да поспим. Но точно бяхме легнали, когато силно чукане събуди всички ни. Някакъв новостроящ хотел беше решил, че сега е времето за ремонт. Разбира се, аз станах и отидох до работниците, като им направих забележка. Те обаче твърдо ми казаха, че няма как да спрат и си имаше разрешение. Не ми се занимаваше с полиции, отидох до аптеката и си купих тапи за уши. Легнах, но чукането беше толкова силно, че дори тапите не помогнаха. Отделно отнякъде се чуваше силна сръбска музика и силен човешки говор. Една майка пък се караше на детето си, че е яло много сладолед. Стана ни ясно, че няма да се спи, затова се отправихме обратно към плажа. Решихме, че вечерта ще е по-добре. Но явно отново сгрешихме. След 22.00 часа беше странно тихо – всички бяхме много изморени, все пак бяхме пътували. Затова се строполихме на леглата, детето успя да заспи веднага.
Тъкмо затворихме и ние очи, когато близката дискотека усили музиката. Басовете бяха доста силни, чак стаята кънтеше. Решихме да игнорираме шума. След което сме заспали. Изведнъж съпругата ми започна да ругае. Погледнах часовника – беше едва 1.00 ч.
На паркинга пред хотела се бяха събрали доста хора, като от едната кола се чуваше силна музика. Компанията беше порядъчно пияна, като държаха бутилките от бира върху капака на колата. След няколко забележки последва позвъняване на 112. Полиции, разправии…така до 2.30 часа. Едвам заспах около 3.00, жена ми също продължи да се върти.
Добре, че детето има все още дълбок сън! В 3.30 се появи нова изненада – няколко чайки започнаха упорито да се гонят и да крякат. Чувах ги вече в просъница. Около 4.00 ч. от дискотеката започна масовото прибиране на последните пияни компании. И тях успях да ги игнорирам някак си. Но най-лошото беше, че около 6.30 дойде огромен боклукчийски камион, който безмилостно започна да изхвърля кофите пред хотела. Всичко това беше придружено от силно говорене, викане и свирене. Дори и детето се събуди, разсънихме се и ние и с това се разбра, че почивка няма да има. Където и да отидехме, навсякъде имаше шум. Най-смешното беше, че бяхме щастливи, когато си тръгнахме от морето, защото знаехме, че ще може да се наспим. Може би ви се е случвало нещо подобно и на вас.
