Семейство живее в една стая 12 години
Трудно е за вярване, но семейство живее в една стая в продължение на 12 години. Следвоенните години бяха тежки, особено тежки за тези български семейства, които останаха настрана от политиката, т.е бяха „безпартийни“. Ако те бяха софийски жители още отпреди деветосептемврийския преврат, полагаше им се по закон да живеят „под наем“ в не повече от една стая в апартаментите на кооперации, експроприирани от „вездесъщия“ навремето Софжилфонд. А при наличието на неизбежни наематели в другата стая/стаи на апартамента, това правеше невъзможно неговото евентуално закупуване в бъдеще, тъй като свирепата жилищна криза на практика изключваше възможността на сънаемателите да се намери равностойна стая „под наем“ в някакво друго жилище…Затова понякога се питаме за какво точно е тази носталгия у българина…
Така, немалко „безпартийни семейства“, отглеждаха децата си в стаи с размер, примерно 4.5/3.5 кв.м., с общо сервизно помещение и, евентуално, общ преходен хол. Това положение се запази до началото на 60-те години на 20-я век, когато Софийската община се втурна да строи прочутите панелни блокове в столицата – нямаше как иначе, тъй като жилищната криза вече засягаше и постоянно идващите от провинцията партийци, получаващи с лекота „софийско жителство“… Е, как да не стане човек „партиец“, когато от това зависи работата му, жилището, бъдещето на децата му…?
Но не за всички това бе възможно – „цедката“ пропускаше само „своите“… Семействата на „непартийците“ бяха ощетявани в продължение на десетилетия да се сдобият с подходящо собствено жилище. Точно за едно такова семейство става дума по-долу. След сватбата си, младоженците започват веднага да пестят за закупуване на собствено жилище, тъй като се налага да живеят при техният свекър и свекърва им.
През 1969 година се ражда първата им дъщеря и те се картотекират като силно „нуждаещи се“ в софийски район. И започва дългото чакане да дойде реда им…
Междувременно, добавят към първоначално внесената сума в ДСК вноски, при което скоро тя става достатъчна, за да закупят относително голям апартамент. Да, ама не… „Работническо-селската власт“ раздава апартаментите в масово строените панелки по списък: на някои от събралите необходимо количество от лихвоточки продава жилищния им влог и с държавен кредит; на други предоставя жилище под наем. Има обаче, още една, привилегирована категория граждани – „връзкари-партийци“, на които се предлага свободен избор да закупят, когато пожелаят удобен за тях апартамент, без каквито и да е ограничения… Уж всички бяха равни, но някои се оказаха по-равни от останалите!
Досущ както при продажбата на цветни телевизори и прочутите модели коли „Москвичи“ и „Жигули“. Междувременно, на въпросното семейство се раждат още 2 деца, но родителите са с амбицията децата им станат поне 4, с което да обезпечат продължение и на двата рода. Но действителността е отрезвяваща – стаята съвсем отеснява, налага се децата да спят „на етажи“, а бебешкото кошче едва се помества между разтегателния диван и радиаторът на ток. Естествено, положението на това семейство не е прецедент – като него, в категорията „крайно нуждаещи се“ – са още 48 хиляди семейства, с различен брой деца.
Тогава, предприемчивата майка решава да поеме инициативата и тръгва по различни инстанции, за да обяснява тежкото положение на семейството й, с плахата надежда някой все пак за разбере и да се разреши най-после закупуването на жилище с наличните собствени пари, отлежаващи повече от 12 г. в ДСК, благодарение на което лихвоточките са нараснали дотолкова, че със събраната сума могат да се купят не един а 2 – 3 апартамента.
Резултатът от тези свръхусилия на жената е предлагане на маломерна гарсониера, намираща се на 16-ия етаж на блок, който се планира да бъде построен в неопределено бъдеще… Накрая се намесват обществените организации в работата на изтерзаната майка, но минават още 2 години, преди партийната секретарка (чийто съпруг става съветник мастит шеф на културата) да инициира посещение на представител на районния комитет на БКП, който да се убеди лично в крещящата необходимост от закупуване на жилище в съответствие с нуждите на семейството.
И пред очите на смаяният партиец, влязъл в старата, студена къща, се разкриват стая, свързана с коридор плюс обща кухня, заобиколени от мокро пране, мрънкащи деца и майка-кърмачка със симптоми на родилна треска…
Реакцията му е да упрекне родилката, че не е използвала противозачатъчни средства, което е довело до „бедственото“ положение на многочисленото семейство… След това отзивчивият партиен функционер си тръгва, съдействайки все пак на семейството да се предостави възможност да закупи жилище – не да си избере подходящо, а да закупи единственото, което им се предлага – в последния – напълно недовършен – панелен блок на краен софийски квартал, без път дотам и без градски транспорт наблизо.
Апартаментът е с площ от около 80 кв.м., стаите му са маломерни, с преходен хол и явно е неподходящо за 5-членното семейство. Което при това е длъжно, още същия ден да заяви дали ще го за купи ли се отказва… Защото на опашка чакат още 47 000 семейства в незавидно положение на „крайно нуждаещи се“… Така че време за размисъл няма – семейството го купува въпреки всичките му недостатъци, изключващи възможността за нормален живот…
А когато жената след 2 години моли да направи засмяна на апартамента с по-подходящ, тя получава любезен, но категоричен отказ от шефа й, който, междувременно, е предложил на две нейни, очевидно „привилегировани“ колежки да си закупят жилище по избор в престижните квартали Лозенец или „Зона Б-5“. И все пак, решението на многодетното семейство да закупи жилището се оказва правилно, защото след няколко години, при настъпилата деноминация на лева, сумата в банка ДСК, събирана с толкова труд, би се редуцира до впечатляващите 12 лева!
А когато вече във времето на демокрацията, съпругата на задомилия се син решава да се регистрира в общината на адреса на въпросния апартамент, чиновничката „компромисно“ й разрешава това, въпреки че „апартаментът не предоставял изискващите се по закон 20 кв.м. жилищна площ на човек, при изисквания за страните от ЕС от поне 160 кв.м. на човек!“. Коментарите са за Вас.
