Шведските депутати живеят като другите хора

Шведските депутати не порзват привилегии, както в българските. От около 30 години страните от бившия социалистически лагер се опитват по някакъв начин да установят собствения си живот, настигайки с малки стъпки останалия свят. Има обаче огромна пропаст между страните от Източна Европа и тези, които заемат първите редове от световните рейтинги.
Швеция с право се смята за една от най-добрите държави за живот и наистина скандинавците са направили много за своето удобно съществуване. Разбира се, разликата в манталитета е значителна, но дали е единственото нещо? Например шведските депутати са нещо невероятно за нас!!!

Просто хора
Същността на демокрацията е да избере най-добрите сред равни и да им даде юздите на управлението. Не сме сигурни дали шведите избират най-добрите, но депутатите не стават част от елитно общество, на което животът на обикновените хора е абсолютно чужд.
„Ние сме обикновени граждани. Няма смисъл да предоставяме специални привилегии на парламентаристите, защото нашата задача е да представяме гражданите и да познаваме реалността, в която живеят. Представителството на гражданите само по себе си е привилегия, тъй като ние имаме възможността да повлияем на хода на страната “, каза в интервю Пер-Аме Хокасон, член на Социалдемократическата партия.

Автомобилен парк

Парламентът притежава само три автомобила: за президента, премиера и неговите заместници, а колите се използват само за официални събития. Депутатите отиват на работа с градския транспорт, държавата ежегодно им дава карта за пътуване.

Само министър-председателят има право да използва автомобила и той принадлежи към службата за държавна сигурност. Въпреки че всеки заместник може да поиска кола, по уважителна причина. Като цяло парламентаристите дори не използват такси, само ако ситуацията изисква такова решение.

Заплата

До 1957 г. депутатите не получават и стотинка, докато парламентът постанови, че „ никой гражданин не може да бъде лишен от възможността да стане депутат по икономически причини “. Днес заплатата на депутатите е около 40 000 крони (7400лв.), което е сравнимо със заплатата на учител в началното училище

Депутатите не могат да повишават заплатите си, тъй като за това съществува независима комисия Riksdagens Arvodesnämd. Тя включва президента като съдия и още двама души, обикновено журналисти или бивши служители.

Апартаменти

За парламентаристи, които не са от Стокхолм, се осигуряват държавни апартаменти. Това е едностаен апартамент с площ от около 45 квадратни метра, където обикновено една стая служи като спалня и хол. Поддръжката на апартаментите се извършва от самите депутати, като за държавната сметка се осигурява само едно годишно почистване.

Жилището е предназначено само за пребиваване на народен представител, семейството му няма право да живее там, поне безплатно. Дори за роднина за една нощ депутатът ще трябва да плати на държавата.

Ресторант

В сградата на парламента няма никой, който да прилича на сервитьор. Всеки купува кафе и храна за себе си, а също така е длъжен да върне всички използвани ястия на мястото им.

Да, не просто да ги върнат, но също така да ги измият. Всичко това не се компенсира по никакъв начин, а обядът в скъп ресторант за държавни пари е напълно забранен.

Армия от секретари

Никой от депутатите няма право на свой секретар или помощник. Всяка партия получава от държавата определена сума за формиране на партиен секретариат, който работи в полза на всички.

Никой от членовете на партията не може да привлича някой от секретарите, за да задоволява личните си нужди. Това означава, че шведските депутати сами съставят график, назначават срещи и се редят за кафе.

Пенсиите

Бившите политици в Швеция също не са чували за пенсия през целия си живот. На бившия депутат се изплаща вид обезщетение в размер на 85% от заплатата му за две години. Но за да го получите на втората година, трябва да докажете, че наистина търсите нова работа.

Ако човек получи друг мандат, той автоматично губи обезщетението. Но регионалните политици не получават заплата. На местно ниво политическата активност се приравнява с допълнителна дейност и не се заплаща.

В Швеция обществената услуга не се счита за нещо престижно и затова те ходят там не особено доброволно. Например, не толкова отдавна премиерът подаде оставка и дълго време мястото му беше празно, докато Парламентът почти не насили бившия министър на финансите. Колкото по-успешна е държавата, толкова по-малко престижно е да се работи за нея – такъв е законът.

Източник: За жената