Срещате се от три, пет, седем години. Плащате заедно ипотека, отглеждате куче, правите си кафе сутрин и ходите при родителите му за празниците. Приятелите и колегите ви смятат за семейство. Отстрани изглеждате като перфектната двойка. Но вътре във вас живее един тих, натрапчив въпрос: „Защо не ми предлага?“. Заедно с психолога Мария Макаренко ще разгледаме защо мъжът не предлага брак и какво може да се направи.
Това е една от най-болезнените теми в една връзка. Жената носи този въпрос в себе си с години, страхувайки се да го зададе, докато мъжът често просто си живее, без да вижда проблем. Именно тук се крие първата и най-голяма пропаст в разбирателството. За жената бракът е преход. Ритуал, бяла рокля, пръстени, ново ниво на отговорности и статус, който заявява на света: „Ние сме семейство!“. Това е движение нагоре, към по-добър, по-защитен и признат живот. За много мъже обаче бракът не е преход, а бреме. Допълнителна отговорност, която не са сигурни, че искат да поемат. Въпроси като „Ще се справя ли?“, „Ще бъда ли добър съпруг и баща?“, „Как това ще се отрази на кариерата и свободата ми?“ се превръщат в ментална тежест, която е по-лесно да бъде отложена за неопределено време. Ако за нея бракът е синоним на „по-добре“, за него той може да бъде синоним на „по-трудно“.
Зона на комфорт или скрит договор
А сега нека погледнем на връзката от гледна точка на поведенческата психология. Всяка система се стреми към хомеостаза – равновесие. Вашият съюз вече е стабилна система. Той има всичко: секс, домашен уют, емоционална подкрепа, споделено свободно време. Защо да променя нещо? Съвместното съжителство за мъжа често означава „всички плюсове без излишна отговорност“. Той може (хипотетично) утре да си събере багажа и да си тръгне. Бракът обаче е риск, нарушаване на комфортното статукво. Защо да поправяш нещо, което и без това не е счупено?
Страховете, които ни управляват
Психологът Мария Макаренко отбелязва, че страх има и от двете страни, просто е различен. „Нейният страх е от директния въпрос. „Ами ако каже „не“?“ Този страх от отказ я парализира, карайки я с години да мълчи и да чака удобен момент, който никога не настъпва. Неговият страх често е свързан с негативни сценарии, заложени от детството. На момчетата от малки им се внушава: „Гледай да не се ожениш рано, наживей се!“, „Бракът е краят на свободния живот“. Той може да е виждал нещастния брак на родителите си или да е слушал от приятели истории как „жената не го пуска да излиза“. Тези нагласи, подобно на фонова програма, управляват решението му: „Не се жени – и ще останеш свободен““, разказва психологът.
Идеалният партньор и идеалният момент, които не съществуват
Друг често срещан случай е мъжкият перфекционизъм. „Ще се оженя, когато купя апартамент“, „Когато постигна върхове в кариерата“, „Когато намеря идеалната жена“. „Това е капан. Идеален момент няма да настъпи, както няма и идеален партньор. Връзката винаги е работа и избор тук и сега. А докато той чака идеала, просто си „живее удобно“ с тази, която е до него“, подчертава Мария. Тук се отнася и обикновената инфантилност. Готовността за брак не зависи от възрастта. Някой на 25 осъзнато води приятелката си пред олтара, а друг на 45 предпочита начина на живот на „вечния купонджия“, без да желае да взима зрели решения.
Какво да правим тогава? Говорете!
Ако за вас бракът е цел, а не абстрактна мечта, за това трябва да се говори. Открито, без ултиматуми, но ясно. За мен е много важно един ден да облека сватбена рокля и официално да станем семейство. Не го изисквам веднага, но искам да знам, че връзката ни се движи в тази посока. Такъв разговор не е кавга, а диагностика. Той позволява да разберете от какво се страхува мъжът, какви са плановете му за вас и вижда ли ви в бъдещето си. Възможно е да научите за страховете му и да ги обсъдите заедно. А е възможно (и това е горчивата истина) да се окаже, че той изначално не е възнамерявал да се жени за вас. Колко сте готови да чакате? Година? Две? Пет? Решете това за себе си. Вашето време е най-ценният и невъзобновяем ресурс. Да чакате с години с надеждата, че той ще „узрее“, означава доброволно да предадете живота си в ръцете на чуждата нерешителност. Откритият и навременен разговор за брака помага да се изяснят отношенията. Той дава или яснота и път към създаване на семейство, или разбирането, че партньорът не споделя вашите цели.
