Слънчев бряг в миналото е бил различен. Хиляди туристи от СССР пристигат под строй в соцлетовището Слънчев бряг през 70-те и 80-те години на миналия век.
Това са чуждeстранните гости от т.нар. първо направление – социалистическите страни и най-вече СССР. “Имахме по 7000 човека по договор от братска Русия. След тях се нареждаше ГДР, после чехите и поляците. Основните групи от т.нар. второ направление (капиталистическите държави – б.а.) бяха тези от ФРГ, но имаше и доста скандинавци и французи.
Англичаните идваха чрез смесено дружество с “Болкан холидейс” и наброяваха към 3000 души на сезон”, разказва пред “168 часа” последният главен директор на Слънчев бряг преди промените Яни Николов (виж карето-б.а.), който управлява курорта от 1984 до 1989 г. По онова време държавният курорт преизпълнява плана и генерира сериозно количество валута.
При план 115 млн. рубли приходи от туристите по първо направление отчитахме към 150 млн. рубли годишно, когато рублата си беше конвертируема, спомня си Яни Николов.
Архивите на курорта също потвърждават масовото присъствие на туристи от СССР.
Милионният турист на комплекса става 25-годишната лекарка Ирина Анисимова, регистрирана на 22 септември 1969 г. Шлосерката от Волгоград Мая Пляскина пък е милионният турист само от Съветския съюз, а годината е 1983-та. Двумилионният турист на комплекса също е руснак – 27-годишният лекар Виктор Егоров от Перм, през 1973-та. Петмилионният турист пък е 17-годишният Владимир Владимирович от Омск, регистриран на 15 юни 1981-ва.
Още през далечната 1966 г. в Слънчев бряг пристига първият космонавт в света Юрий Гагарин със съпругата си Валентина.
Той е впечатлен от българската кухня и родните вина, с които щедро го гощават в ресторант “Пикника”. Шест години по-рано курортът се превръща в снимачна площадка за филма на Рангел Вълчанов “Слънцето и сянката”, който печели седем международни награди. Лентата запечатва уникални кадри от морския ни курорт, които вече са тотално изгубени.
До средата на 70-те години в Слънчев бряг се строи усилено, легловата база непрекъснато се разширява, а курортът се пука по шевовете. Тук почиват предимно семейства от соцлагера,
които се наслаждават на спокойна ваканция сред оазис от зеленина и просторни плажове. Всеки от хотелите има свой облик, но задължително е потънал в зеленина и с максимална видимост към морето. Има едноетажни и двуетажни постройки, които носят уют и романтика, модерни многоетажни хотели като емблематичните “Бургас” и “Кубан”, хотели, развити около вътрешни дворове по подобие на възрожденски манастирски комплекси – “Созопол”, “Несебър”, “Континентал”.
В архитектурното бижу “Чайка”, дело на главния проектант на Слънчев бряг арх. Никола Николов, се е намирал президентският апартамент на Тодор Живков, който всяко лято отскачал за ден-два в най-големия ни морски курорт.
Покоите на Тато били модерно обзавени, с климатици и директна гледка към морето. “Посрещал съм Живков два пъти – през 1984 и 1987 г. Идваше в Слънчев бряг за една нощувка, а после поемаше към Созопол и Приморско. Правеха му специални програми за забавление от София”, разказва Яни Николов. В средата на 80-те години строителството спира, тъй като се приема, че курортът е достатъчно застроен, и се обръща повече внимание на културната програма – как и чрез какви атракции да се покаже на чуждестранния турист какво представлява България. От онези години са култовите заведения “Ханска шатра” (ресторантът работи и до днес – б.а.), бар-вариетето,”Южни нощи” и “Несебърски къщи”. По онова време Слънчев бряг е сред най-добрите морски курорти в Европа по комфорт на плажуващите.
По действащите нормативи броят на леглата се изчислява спрямо плажната ивица, която позволява в комплекса да има място за 30 000 туристи.
Така на един летовник са се полагали по 8 кв. м пясък на морския бряг, припомня Георги Мицов, чийто баща инж. Симеон Мицов е един от основателите на комплекса, с огромен принос към създаването и поддържането на уникалния лесопарк. Симеон Мицов става и първият председател на УС на движението “Син флаг” в България. Първото му седалище е именно в Слънчев бряг, а националната учредителна конференция е в бар-вариетето на 25 юни 1993 г.
“Слънчев бряг е първият български курорт, удостоен с екоприза. Пилотният флаг е издигнат с ритуал на плажа пред хотел “Европа” на 4 юли 1995 г. в 11 ч., 59 мин. и 25 секунди”, разказва несебърският журналист Максим Момчилов, който подготвя книга за историята на курорта. Изданието, посветено на 60-годишнината на Слънчев бряг, ще излезе от печат до края на годината.
Статистиката сочи, че от създаването си до 1989 г. в Слънчев бряг са почивали над 9 милиона души, по-голямата част от които чужденци.
След 1989 г. обликът на курорта се променя тотално. Настъпва масовата приватизация, а комплексът започва да се разпродава, като замисълът е това да става на обособени части, но в крайна сметка се продава на парче. През 1998 г. пет лицензирани оценителски фирми изготвят пазарните оценки на 80 хотели и ресторанти в Слънчев бряг, а година по-късно започва масово и безконтролно строителство.
Интересите и натискът в комплекса стават все по-големи и все по-опасни. Паркът, създаван с десетилетия, е унищожен, а на негово място започват да никнат бетонни здания. Изсечени са хиляди дървета, изчезват и хилядолетни пясъчни дюни. Култови ресторанти от соца са сринати, за да се появят модерни хотели.
Така на мястото на едно от знаковите заведения – ресторант “Дюни”, се появява хотел “Дюн” на боса на ВИС-2 Георги Илиев, убит на 25 август 2005 г. в собственото си заведение “Мултиплейс” в Слънчев бряг.
Стари кадри от курорта припомнят, че ресторантът е имал 700 места и там са се изхранвали големи групи туристи.
Китният хотел “Дюн”, чиято цветна фасада привлича погледите, изниква директно върху пясъка и въпреки че през годините е проверяван на няколко пъти, работи за ВИП гости
и до днес. Лъскав хотелски комплекс се извисява и на мястото на прочутия Летен театър в курорта, където години наред се провежда “Златният Орфей”.
Култовата дискотека “Златна ябълка”, която се свързва с първото знаково убийство за разчистване на територии в най-новата история на България, също отдавна е заличена от картата на курорта, а на нейно място се издига внушителен хотелски комплекс.
Така след 1989 г. имиджът на Слънчев бряг като семеен курорт, потънал в зеленина, се променя, за да се превърне днес в гореща парти дестинация, желана предимно от по-неплатежоспособните младежи от Европа.
Източник: Спомен
