Понякога човек трябва да е на ръба на живота и смъртта, за да осъзнае важността на своето съществуване. Хората след кома често променят отношението си към много неща.
В края на краищата в този момент светът, който винаги е отвъд човешкото разбиране, се доближава максимално до пациента.
Това се е случило с Бил Лъмли. Човекът преживял клинична смърт и едва тогава осъзнал: човешката душа е безсмъртна.
В един обикновен ден през 1970 г. Бил бързал да хване автобус и решил да пресече улицата на грешното място. Тогава видял автомобил и побягнал, но колата и микробусът били по-бързи от него.
След сблъсъка Бил бил изхвърлен на голямо разстояние. Той претърпял опасна мозъчна травма. Лъмли бил откаран в интензивното отделение на местната болница.
Лекарите диагностицирали Бил с мозъчен кръвоизлив и казали на родителите му, че трябва да се подготвят за най-лошото.
Според лекарите състоянието на Лъмли било стабилизирано, но мозъкът му не реагирал. Майката на Лъмли започнала да посещава пациента всеки ден.
По време на посещенията си тя му разказвала как вървят нещата у дома и го уверявала, че Бил липсва на всички.
Скоро лекарите съобщили на родителите на младия мъж, че няма никакъв шанс, така че скоро ще трябва да го изключат от животоподдържащите апарати. Но изведнъж Бил започнал да реагира на думите на хората около него.
Според Дамли в този момент той сякаш се е върнал в тялото си. Преди това е бил в сън. И в това състояние той е можел да види какво се случва с тялото му.
Но го е наблюдавал отвън. Заплахата за живота му го принудила да се върне в тялото си. И така, след седмици на липса на подобрение, Бил започнал да се възстановява.
Според него преживяването е променило много неща в живота му. От този момент са минали повече от 50 години и той все още си спомня всичко.
И именно това го кара винаги да помни: душата ни съществува и именно тя може да ни спаси дори в най-трудната ситуация.
