Случка от казармата
Дата на публикуване: 10.09.2020
случка

Случка от казармата, която няма да забравя никога. Постъпих в родната казарма през октомври 1964 г. Бях в поделение 60620 в Сливен – свързочен полк на Трета българска армия. Бях изпратен в школата за младши сержанти да уча за свързочник радист. В школата бяхме от русенското, сливенското и пловдивското военно окръжие. Имаше и четирима-петима школници от гранични войски. Отдельонен командир ни беше ген.-лейт. Косев. С джипката съм изминавал хиляди километри, бил на съм на полкови и бригадни занятия във Варненско, Айтоско, Ямболско и Хасковско.
Когато бяхме на такива занятия, свързочната техника, която беше на лично подчинение на командващия, се състоеше от 5-6 специализирани машини. Тя се извеждаше и прибираше под командването на полк. Жеков, който беше началник-свръзки на Трета българска армия.

Случвало се е джипката да бъде паркирана близо до палатката и столовата на офицерите. Тогава е идвал дежурният по столова и ни е донасял от офицерската храна – рибни и телешки консерви, с думите: „Полковникът каза да не ми оставяте момчетата гладни“. Понякога в джипката, в която имаше няколко радиостанции, имаше наблюдаващ от Министерството на народната отбрана. Тогава ѝ поставяхме бяло флагче. И като минавахме покрай офицерите, те козируваха. Февруари 1966 г. бяхме на занятие в Добруджа. Джипката беше позиционирана в един залесителен пояс. Зимата в Добруджа е люта. Занятието свърши на 14 февруари, Деня на лозаря Трифон Зарезан. Свързочната техника се прибираше към поделението. В полето на едно добруджанско село срещу нас се зададе група от мъже и жени, облечени в национални носии. Мъжете носеха на калпаците си венци от лозови пръчки и бръшлян.

Спряха ни. Приближи се мъж до джипката с думите: „Другарю полковник, те са наши синове и разрешете да ги почерпим“. Полковник Жеков отговори: „За тях занятието, докато не се приберем живи и здрави в поделението, не е свършило. Но ако вие искате, напълнете им манерките с вино от бъчонката“. Оттогава на 14 февруари, Трифоновден, като си режа асмите в двора, този спомен изплува в главата ми. По лицето ми потичат сълзи.

Източник: Виж ти

Още новини
Баница на тиган

Баница на тиган

Баница на тиган с яйце и сирене - става бързо и е много вкусна. Има ли човек, който да не обича баница. Ако имаше, отдавна да се е разчуло! Но такъв уникат все още не се е появил. Но представете си следния случай – някоя неделна сутрин децата ви изненадват с...

повече информация
Бях отгледан от самотна майка

Бях отгледан от самотна майка

Бях отгледан от самотна майка. Живеехме много добре заедно, тя никога не се намесваше в личния ми живот и аз от своя страна винаги се опитвах да й помагам финансово. Получавам средната заплата на обикновен работник в провинциален град. Винаги съм й давал половината....

повече информация
Чесън в червено вино

Чесън в червено вино

Чесън в червено вино е идеален природен лек. Това природно лекарство съчетава полезните свойства на чесъна и червеното вино. Получената смес може да предотврати много заболявания, да пречисти кръвта, да укрепи имунната система, да елиминира лошия холестерол, да...

повече информация
Старо кисело мляко

Старо кисело мляко

Старо кисело мляко по времето на соца не можеше да изкара повече от 72 часа. Възрастните българи си спомнят, че едно време киселото мляко имаше трайност 72 часа, след което вкисваше и трябваше да се изхвърли. Днес млякото става за ядене, дори и цял месец да е...

повече информация
Advertisements
Митовете за зодиите

Митовете за зодиите

Митовете за зодиите и истината за тях. Подобно на всичко в живота, има определени митове, които се разпространяват относно характерните черти на всеки зодиакален знак. Вижте каква всъщност е реалността. Овен (21 март - 19 април) Мит: Казват, че Овните са много...

повече информация
Селяните също са хора

Селяните също са хора

Селяните също са хора както всички. „Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката „малък коментар“ – дечица отговарят на въпрос. Тези наши внучета ме интересуват силно – на тях оставяме света. Този път въпросът е: „Какво е селянин?“ Момиченце: Ами те са...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.