Смъртта на бащата е едно от най-трудните събития в човешкия живот. И няма значение на колко години сте и каква връзка сте имали с него. Дори далечния и отсъстващ баща оставя след себе си дълбока празнота и кълбо от емоции, което е много трудно да се разплете. Когато бащата умре, трябва да преоткрием мястото си в света. За известно време познатото място във Вселената се губи. Освен това започваме да възприемаме себе си по различен начин. Без бащата вече не сме това, което сме били преди. Въпреки че обикновено ставаме по-силни и по-близки с майката, фигурата на бащата винаги се извисява някъде на хоризонта.
Дори когато не е наблизо, присъствието му служи като фон на живота ни. Той е наш наставник и закрилник, дори и да не ни инструктира и защитава. Мислено му приписваме тази роля, без дори да я осъзнаваме.
Когато бащата умре, нашата идентичност се променя.
Вие сте един човек с баща си, а след смъртта му – друг. Няма значение на колко години сте: 30, 40 или 50. Докато родителите ни са живи, някои от нас все още живеят в детството.
След смъртта на бащата цялата ни идентичност се разклаща. Сега ние водим следващото поколение, но никой не ни води. Тя плаши и създава усещане за самота.
Тогава започва процесът на създаване на нова идентичност. Това не става автоматично и не без мъки. Трябва да осъзнаем себе си и мястото си в живота на другите хора.
Когато бащата умре, сякаш губим почвата под краката си. Известно време се носим във вълните.
Възниква носталгия по неизпълнените цели и мечти. Никога няма да имаме друг баща. Това е напълно непоправима загуба.
Ако баща ни е бил близък и любящ човек, ще пропуснем всичко това, което винаги ни е давал.
Ще пропуснем всички негови усилия, които той е положил за нашето щастие. Струва ни се, че не сме достойни за неговите дарове, че не сме му се отблагодарили достатъчно, ще не сме му обърнали достатъчно внимание.
Ако отношенията с баща ви са били обтегнати, тогава всичко ще бъде по-сложно. Ще започнете да се тревожите повече за кавгите и конфликтите с него. Наистина сега вече нямате възможността да му кажете, че го обичате независимо от всичко.
По същия начин ще се чувствате в случай на отсъстващ баща. Към дългото страдание поради неговото отсъствие се прибавя и тъжното съзнание за вечна загуба. Сякаш сте в затворен кръг, който никога не е бил отварян.
И желанието да продължите напред.
Независимо от конкретните обстоятелства, когато бащата умре, ние обикновено страдаме. И промяната понякога е към по-добро. Може би, в отсъствието на неговата строга фигура, ние си позволяваме да развием някои аспекти от нашата личност, които той е засенчвал.
Въпреки това, загубата все още ще бъде свързана с болка дълго време. С годините ще стане по-лесно. Основното е да разберете, че болката и страданието след смъртта на баща ви са нормални. Дори да сте на 50 години, все ще е страшно.
Психологът Джийн Сафер ви съветва да помислите какъв вид наследство е оставил баща ви. Намерете отговорите на 5-те основни въпроса:
Какво получих от баща си?
Кое от тях искам да запазя?
От какво искам да се откажа?
За какво съжалявам, че нямах време да получа?
Какво бих искал да му дам, но нямах време?
Отговорите ще ви помогнат да разберете по-добре себе си и мястото на баща ви в живота ви. И с разбиране, приемането постепенно ще дойде
Източник: Виж ти
