Сръбкиня на име Санела реши да сподели разказа за живота си с всички, въпреки че мнозина ще я осъдят. Тя искаше дете от мъжа, който наистина обичаше. Това се изпълни, но не по начина, по който беше планирала. Това изповедта на една жена от Сърбия: „Преди да се омъжа, бях весело момиче, винаги готово да флиртува. Преди него бях с едно момче, което се премести в Сараево и така страдах много за него. Когато започнах връзка с моя настоящ съпруг Боян, той много ме задушаваше и исках да избягам, така скъсахме с него. Живеем в малко село, беше срамно.
Аз избягах с човек от другото село, което беше прекрасно. Отидохме в Белград, където живяхме известно време, но Боян се появи и започна да ми плаче, за да се върна, че ме обича… Върнах се. Върнах се, защото се чувствах виновна и осъзнах, че мога да го издържа, и ако не кротувам, никой няма да ме обича. Тогава бях на около 25 години.
Сега времето е различно, тогава беше. Не очаквах да се случи нещо с мен. Винаги сме имали отношения без предпазни средства, просто никога не съм забременявала. Бях отчаяна, той страдаше като мен, в крайна сметка станахме почти като приятели. Междувременно войната започна и бежанците дойдоха в нашето село.
Сред тях най-голямата ми любов се върна от Сараево. Тъкмо по онова време аз и Боян се оженихме. Нощта преди сватбата спах с най-голямата си любов. Когато ми прости, че не съм го чакала, започнахме да се виждаме редовно, въпреки че бях омъжена. И така … някъде през 1995 г. бях бременна.
Родих син. Никога не съм казвала на никого от кой е. Мислех, че никой няма да забележи, но синът ми започна да расте и по-скоро да прилича на първата ми любов. Разбра го сестра на съпруга ми и започна да ме пренебрегва, т.е. държеше се така, сякаш не съществувах.
Тя ме нарани, но аз се посветих максимално на детето. Стана прекрасно момче, но след няколко години съпругът ми получи различни заболявания, които го изяждаха отвътре и наскоро научи, че е безплоден. Този ден няма да го забравя!
Той седеше пред къщата и четеше изследванията си, а аз го попитах какво се е случило… той ми каза, че ми е простил.
И двамата плакахме дълго време, но и той се примири с положението, така че най-накрая бяхме щастливи, но след това последва ужас. Сестра му и семейството ми започнаха да ме пренебрегват, да пренебрегват нашия син и да се държат, сякаш не сме роднини. Боли много, много… “
Източник: mood-time
