Срам ме е от дъщеря си. Чуя ли някой да казва, че животът е само един и има право да си го живее, както си иска, ми прилошава. Защото имам дъщеря, която е същата стока. Не е моя родна, но съм я отгледала и затова ме е срам, че съм принудена да прикривам мръсотиите й. Когато се събрахме с втория ми съпруг Дончо, дъщеря му Тина, бе 11-годишна, а моята Милка – на 7. Бях разведена, Дончо вдовец, допаднахме си, но по-важното беше, че и двамата имахме нужда един от друг – аз от мъжко рамо, той от домакиня, да върти къщата. Тина ме прие с отворени обятия, защото я отървах от чистене, готвене, пране , гладене – все ангажименти, непосилни за детските й плещи. С моята Милка не се сближиха, но се понасяха. Тина растеше дива и необуздана, а красотата й привличаше младежите и мъжете като магнит. Чудя се как нито веднъж не забременя и не направи аборт. Училището й беше последна грижа, но беше умна и вероятно омайваше учителите с чара си, защото все й пишеха петици в бележника.
После взе диплома за клиничен лаборант, започна работа в болница, походи доста, сменяйки мъжете, но на 28 успя да се омъжи за интелигентен, заможен и добър мъж, който я обожаваше. Роди едно след друго две момчета и с Дончо си отдъхнахме. Решихме, че най-сетне се е вразумила и си е седнала на задника, та поне нея да не я мислим. Защото при Милка нещата в личен план не вървяха. Родната ми дъщеря не блестеше с красота, нямаше и амбиции. Беше доста свита, мисля, че от самото начало буйната и предизвикателна Тина, й създаде комплекси за малоценност, а може и да прилича на мен. След гимназията започна като продавачка в магазин за обувки, където един нехранимайко и пияница – от съседния град, на 30 км от нашия, й завъртя главата. Въпреки моите съвети, че не е стока, Милка не ме послуша, забременя и двамата се ожениха. Това е единственото добро, което съм видяла от негодника – поне не посрами момичето ми, но тормозът, който е преживяла, дори и животно не би изтърпяло.
Кръчми, пиене и любовници, а вкъщи – юмруци и ритници за съпругата. Дъщеря ми издържа 5 години и се разведе, но от срам отказа да се прибере при нас. А и си беше намерила сигурна работа там. Тогава Дончо – чест му прави, й купи гарсониера, а заедно с внучката ни гостуваха всяка събота и неделя. Така е и досега, но седнах да ви пиша заради Тина, която ще ми скъси живота.
Докато Дончо беше жив, може и да е скитала, но поне пред нас не си развяваше байраците. Отстрани изглеждаше, че в семейството й царят мир и любов, а и нищо не й липсваше. Мъжът ми почина внезапно преди три години, оказа се, че е написал завещание. На Милка оставяше гарсониерата, която нотариално се водеше на нея, на Тина – тристайното жилище и колата, а мен отреждаше като ползвател, до края на живота ми. И 4 хиляди лева на мое име в банката, на дъщеря си колко е оставил, никога не разбрах. И така останах без собствен покрив, разчитайки на благоволението на Тина. С което тръгнаха и ядовете ми, защото тя започна да води любовника си при мен, принуждавайки ме да звъня на съпруга й, че не съм добре, било ме страх да остана сама през нощта и съм я помолила да дойде.
След половин година доведе друг, доста по-млад от онзи. На въпроса ми дали е скъсала с предишния, отговори с усмивка, че не й е бил съпруг, за да му дължи обяснения, а този много го бивало в с*кса. Сега е с трети любовник – едър, стегнат и атлетичен, който – не знам защо – винаги ми носи цветя и бонбони. Ни да го наругаеш, ни да му благодариш – в чудо съм се видяла. Освен че ме е страх, да не разберат хората, че й служа за параван, потъвам от срам, когато трябва да лъжа съпруга й, когото харесвам и уважавам.
Веднъж ми кипна и я попитах защо изобщо се е омъжила за него, след като непрекъснато му слага рога. А тя най-спокойно ми отвърна, че специално си го е избрала за баща на децата си. Умен, интелигентен, добър и честен, и всичко това е предал на синовете й. Обичала го по свой начин, ценяла го и го правела щастлив – толкова, колкото му било нужно.
Последния път, като си тръгваше с любовника на сутринта – той я чакаше в колата, а тя се върна за телефона си, й подхвърлих, че ми е писнало да й бъда сводница и ще сменя бравата. Очаквах да се ядоса, а тя пак се усмихна дяволито, по нейния си начин: „Я, виж ти! Забрави ли, че това е моето жилище, в което не ти преча да се разполагаш царски?!“ Хитрушата видя, че пребледнях, бързо се наведе, целуна ме и добави: „Животът си е мой и е много кратък! Стана ли на 50, ще се кротна, обещавам ти! Пък и не съм ти дъщеря, защо да ми береш срама. Милка е скромна и почтена, с нея може да си горда като майка!“ Целуна ме бързо още веднъж и изтича към колата, а аз отидох да сложа валидол под езика.
Презирам се, заричам се, че повече няма да я прикривам, и в същото време знам, че нищо не мога да направя. Аз съм мащехата, моята дъщеря е разведена, не случила в личния си живот. Всеки ще каже, че разнасям клюки от завист. Затова не ми остава друго, освен да мълча и да се моля резилът и на двете ни да не излезе наяве.
Дора
Източник: С кафето
