Срещнах любовта си отново, макар и на преклонна възраст. Така започва разказът ми. Откакто се помня отглеждам сама сина си. Когато баща му разбра, че съм бременна, ми постави ултиматум: или той, или детето. Избрах неродения си син. От този момент не съм виждала бившия си съпруг и не знам нищо за него. Докато Антон навърши 6 години, мама ми помагаше, но тя беше болна жена и скоро напусна този свят.
След смъртта й за мен настъпиха тежки времена. Живеех на село и трудно си намирах работа, а и работодателите не искаха самотна майка с малко дете. Дълго мислех как да подобрим живота си и накрая реших да продам къщата и имотите и със сина ми да се преместим в съседния град…
Изминаха 30 години. Антон порасна и вече си има свое семейство. Що се отнася до мен, до преди две години все още работех и помагах финансово на сина и снаха си.
Плащах им сметките, пазарувах с мои средства и купувах скъпи подаръци за любимия си внук. Антон свикна да го издържам и вместо да дава заплатата си на жена си, той я изпива в кръчмата с приятели.
Имаше дни, в които семейството му нямаше пари дори за хляб и ако не бях аз, те щяха да гладуват. Снаха ми продаваше златните си накити, които е наследила от покойната си майка, за да може да плати сметките за ток и вода. Вместо като другите жени да си купи нещо ново, тя обличаше стари дрехи и изтъркани обувки.
Грижех се за тях, доколкото ми позволяваха силите, но един ден паднах и си нараних лошо ръката. След травмата вече не можех да работя и издържам семейството на сина си. В един момент закъсах толкова много, че трудно плащах собственото си лечение. Тогава Антон ме убеди да продам апартамента и да се преместя да живея при тях.
Съгласих се, но само два месеца по-късно той започна да ме упреква, че съм им в тежест и се налага да ме изпратят в дом за възрастни хора. Виждах, че му свиди един залък хляб да ми даде, затова си събрах багажа и се настаних в старчески дом.
Три години прекарах там, а синът ми не стъпи нито веднъж да ме посети. Въпреки че вече съм на възраст, именно в онзи дом срещнах любовта в лицето на самотен бивш капитан. Също като мен, Сергей беше изоставен от децата си, защото се разболял и се превърнал в тежест за тях. Двамата се влюбихме и наскоро сключихме брак.
Днес живеем в неговия апартамент и сме много щастливи. Грижа се за съпруга си със същата нежност и любов, с която по-рано се грижех за Антон. Така е в живота – човек никога не знае какво ще спечели, когато загуби.
Източник: Лична драма
