Станах любовница на шефа си

Станах любовница на шефа си

Станах любовница на шефа си. Бях едва на 20, когато се омъжих. Родих Мина на следващата година и след като тя навърши 3, я дадохме на детска градина. Трябваше да започна работа, защото парите все не стигаха. Вече се бяхме включили в един строеж, двустайно жилище, и теглихме голям заем от банката. Освен това имаме и два потребителски кредита, които взехме, за да обзаведем жилището. Нанесохме се преди 2 години. Знам, че поне половината българи живеят на кредит, но не в това е проблемът ми.
Започнах като счетоводителка във фирма за строителни материали. Явих се на конкурс и го спечелих. Още на втория ден звънна секретарката на шефа, да ми каже, че на мен са се спрели измежду 20 кандидати. Бях толкова щастлива, че веднага отидох до супера да взема бонбони и бутилка мента. Поводът си струваше да се полее.

От самото начало забелязах, че шефът се държи с мен много мило, като че ли се знаем от 100 години. Влизаше по два-три пъти на ден в счетоводството и все ме питаше как съм, как е дъщеря ми и ако имам нужда от нещо, веднага да му казвам. С другите ми две колежки почти не говореше.
На първия служебен купон той се ядоса нещо на секретарката, тя побесня и доста смело го предупреди да внимава какво говори. Учудих се как може подчинена да се държи така с шефа си. На следващия ден разбрахме, че е уволнена. Той ме извика в кабинета си и ме попита дали се чувствам готова да заема нейната длъжност. Интуицията ми подсказваше, че ще се справя, все пак знам добре английски, имам компютърна грамотност, умея да работя с хора. А и по-високата заплата не бе за подценяване. Помолих го да ми даде време да помисля. Ден-два – отсече той, и аз още на другата сутрин категорично казах “да”.

Първия месец нямах никакви проблеми. Вярно че още навлизах в работата, но без сериозни затруднения. Докато не се случи лошото. Бяхме само двамата в офиса и тъкмо се канех да си тръгвам, когато той извади бутилка уиски да почерпи. Имал повод. Не можех да откажа. След първите 50-100 г шефът се отпусна и започна да ми разказва за семейството си. Чувствал се самотен, нещастен, жена му не го разбирала… И ме награби – като вълк, останал без плячка дълго време. Дърпах се, отблъсквах го, дори се опитах да викам, но той ми запуши устата с тежката си длан и не ми даде да гъкна. Почти ме изнасили, на дивана, после ме свлече на пода, накрая ме изправи до секцията. Обърна ме и… продължи. През цялото време повтаряше, че ако го изпортя на някой, в целия град няма да мога да си намеря работа. А аз знаех, че това не е лъжа, той е връзкар човек.

После извади от бюрото си една хавлия и заповеднически ми нареди да мина през банята, като ми даде точно 5 минути. Излъгах го, че съм се изкъпала. Стоях под душа, без да зная коя съм и какво всъщност беше станало. А това беше началото на моята агония.

После ми хвърли 5 лева за такси и каза, че в 8.30 сутринта ме иска свежа на работа, защото в края на деня можело пак да му се прииска. От следващия ден аз вече не бях същата.

Започнах да слабея, да не си доспивам, да сънувам кошмари. Мъжът ми забеляза промяната и понеже държи на мен, ми предложи да си потърся друга работа, тъй като аз непрекъснато го лъжех, че ми е адски натоварено. Не, не ми беше натоварено, беше ми гнусно. Мразех се, не можех да се погледна в огледалото, беше ме срам от мен самата. Исках да рева и крещя денонощно, и всички да разберат що за изверг е този хрисим на пръв поглед човек. Защото той не спря дотам. Направи ми график – всеки понеделник, сряда и четвъртък бях длъжна да бъда негова. Непрекъснато вади някакви вибратори, гелове и с*кс играчки, от които ми се повръща. Но аз търпя. И вярвайте ми, не заради парите, а за да не разбере мъжът ми, който всъщност е един добър човек и не заслужава да научи подобна гадост за жена си. Нима ще ми повярва, че го обичам и че не искам да го правя?

Върхът на моята агония усетих преди седмица. Звънна бившата секретарка и директно ме попита аз ли съм следващата жертва на г-н И… Боже, дори името му не смея да изпиша. Поиска да се видим. Отидох на срещата. Разказа ми всичко едно към едно – за вибраторите, геловете, дори за хавлията и 5-те минути време за душ… Не издържах, станах и хукнах към тоалетната. Исках да повърна всичко, и червата си ако може, само и само да се отърся от този кошмар. Започнах да го кълна на ум и да желая смъртта му. Ненавиждах се, мразех се.

Оттогава измина година. Все още аз съм неговата секретарка, най-вече жената за извънбрачни удоволствия. И почти нищо не се е променило. Графикът за с*кс си е същият, само дежурните 5 лева станаха 10, а заплатата ми расте на всеки 3 месеца, без никой да знае. Остатъкът той ми дава на ръка в края на всеки месец. Вярвайте ми, дори не смея да ги обявя вкъщи. Крия ги под бельото в гардероба.
След разговора с бившата секретарка не ми стана по-добре. Тя ме посъветва да си мълча, защото наистина този човек е адски отмъстителен.

Моля се само да дойде някоя нова и апетитна колежка, която да заеме моето място. Друг изход май нямам. Мислила съм и за жалба в полицията, и за анонимни писма до жена му, и за какво ли не, но много ме е страх. Не искам да развалям семейството си. Всеки ден се моля Господ да ми прати спасение, което аз нямам смелост да потърся.
Дано ме разберете правилно. Нито съм кучка, нито съм пропаднала жена. Дълбоко в душата си съм свестен човек, но знам, че не бива да заставам срещу нуго. Все едно ще ме смачка.

Толкова безсилна никога през живота си не съм се чувствала. По разбираеми причини ще се подпиша с друго име:

Сара

Източник: Лична драма