Станах любовница на шефа си
Дата на публикуване: 19.05.2020
станах любовница

Станах любовница на шефа си

Станах любовница на шефа си. Бях едва на 20, когато се омъжих. Родих Мина на следващата година и след като тя навърши 3, я дадохме на детска градина. Трябваше да започна работа, защото парите все не стигаха. Вече се бяхме включили в един строеж, двустайно жилище, и теглихме голям заем от банката. Освен това имаме и два потребителски кредита, които взехме, за да обзаведем жилището. Нанесохме се преди 2 години. Знам, че поне половината българи живеят на кредит, но не в това е проблемът ми.
Започнах като счетоводителка във фирма за строителни материали. Явих се на конкурс и го спечелих. Още на втория ден звънна секретарката на шефа, да ми каже, че на мен са се спрели измежду 20 кандидати. Бях толкова щастлива, че веднага отидох до супера да взема бонбони и бутилка мента. Поводът си струваше да се полее.

От самото начало забелязах, че шефът се държи с мен много мило, като че ли се знаем от 100 години. Влизаше по два-три пъти на ден в счетоводството и все ме питаше как съм, как е дъщеря ми и ако имам нужда от нещо, веднага да му казвам. С другите ми две колежки почти не говореше.
На първия служебен купон той се ядоса нещо на секретарката, тя побесня и доста смело го предупреди да внимава какво говори. Учудих се как може подчинена да се държи така с шефа си. На следващия ден разбрахме, че е уволнена. Той ме извика в кабинета си и ме попита дали се чувствам готова да заема нейната длъжност. Интуицията ми подсказваше, че ще се справя, все пак знам добре английски, имам компютърна грамотност, умея да работя с хора. А и по-високата заплата не бе за подценяване. Помолих го да ми даде време да помисля. Ден-два – отсече той, и аз още на другата сутрин категорично казах “да”.

Първия месец нямах никакви проблеми. Вярно че още навлизах в работата, но без сериозни затруднения. Докато не се случи лошото. Бяхме само двамата в офиса и тъкмо се канех да си тръгвам, когато той извади бутилка уиски да почерпи. Имал повод. Не можех да откажа. След първите 50-100 г шефът се отпусна и започна да ми разказва за семейството си. Чувствал се самотен, нещастен, жена му не го разбирала… И ме награби – като вълк, останал без плячка дълго време. Дърпах се, отблъсквах го, дори се опитах да викам, но той ми запуши устата с тежката си длан и не ми даде да гъкна. Почти ме изнасили, на дивана, после ме свлече на пода, накрая ме изправи до секцията. Обърна ме и… продължи. През цялото време повтаряше, че ако го изпортя на някой, в целия град няма да мога да си намеря работа. А аз знаех, че това не е лъжа, той е връзкар човек.

После извади от бюрото си една хавлия и заповеднически ми нареди да мина през банята, като ми даде точно 5 минути. Излъгах го, че съм се изкъпала. Стоях под душа, без да зная коя съм и какво всъщност беше станало. А това беше началото на моята агония.

После ми хвърли 5 лева за такси и каза, че в 8.30 сутринта ме иска свежа на работа, защото в края на деня можело пак да му се прииска. От следващия ден аз вече не бях същата.

Започнах да слабея, да не си доспивам, да сънувам кошмари. Мъжът ми забеляза промяната и понеже държи на мен, ми предложи да си потърся друга работа, тъй като аз непрекъснато го лъжех, че ми е адски натоварено. Не, не ми беше натоварено, беше ми гнусно. Мразех се, не можех да се погледна в огледалото, беше ме срам от мен самата. Исках да рева и крещя денонощно, и всички да разберат що за изверг е този хрисим на пръв поглед човек. Защото той не спря дотам. Направи ми график – всеки понеделник, сряда и четвъртък бях длъжна да бъда негова. Непрекъснато вади някакви вибратори, гелове и с*кс играчки, от които ми се повръща. Но аз търпя. И вярвайте ми, не заради парите, а за да не разбере мъжът ми, който всъщност е един добър човек и не заслужава да научи подобна гадост за жена си. Нима ще ми повярва, че го обичам и че не искам да го правя?

Върхът на моята агония усетих преди седмица. Звънна бившата секретарка и директно ме попита аз ли съм следващата жертва на г-н И… Боже, дори името му не смея да изпиша. Поиска да се видим. Отидох на срещата. Разказа ми всичко едно към едно – за вибраторите, геловете, дори за хавлията и 5-те минути време за душ… Не издържах, станах и хукнах към тоалетната. Исках да повърна всичко, и червата си ако може, само и само да се отърся от този кошмар. Започнах да го кълна на ум и да желая смъртта му. Ненавиждах се, мразех се.

Оттогава измина година. Все още аз съм неговата секретарка, най-вече жената за извънбрачни удоволствия. И почти нищо не се е променило. Графикът за с*кс си е същият, само дежурните 5 лева станаха 10, а заплатата ми расте на всеки 3 месеца, без никой да знае. Остатъкът той ми дава на ръка в края на всеки месец. Вярвайте ми, дори не смея да ги обявя вкъщи. Крия ги под бельото в гардероба.
След разговора с бившата секретарка не ми стана по-добре. Тя ме посъветва да си мълча, защото наистина този човек е адски отмъстителен.

Моля се само да дойде някоя нова и апетитна колежка, която да заеме моето място. Друг изход май нямам. Мислила съм и за жалба в полицията, и за анонимни писма до жена му, и за какво ли не, но много ме е страх. Не искам да развалям семейството си. Всеки ден се моля Господ да ми прати спасение, което аз нямам смелост да потърся.
Дано ме разберете правилно. Нито съм кучка, нито съм пропаднала жена. Дълбоко в душата си съм свестен човек, но знам, че не бива да заставам срещу нуго. Все едно ще ме смачка.

Толкова безсилна никога през живота си не съм се чувствала. По разбираеми причини ще се подпиша с друго име:

Сара

Източник: Лична драма

Още новини
Скритата истина за коронавируса

Скритата истина за коронавируса

Скритата истина за коронавируса според мнения. Публикуваме мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати. Днес ви представяме геополитически анализ на тема – Скритата истина за коронавируса с автор Радо Неделчев от патриотично движение...

повече информация
Кекс по гръцки

Кекс по гръцки

Кекс по гръцки ще подслади живота ви. Не е никак случаен фактът, че тази рецепта за кекс завладя света. Истината е, че този кекс гали нежно сетивата и е изкушение, на което не бихте могли да устоите. Освен това той не е сух като кексовете, които сте свикнали да...

повече информация
Спомени от социалистимеска България

Спомени от социалистимеска България

Спомени от социалистимеска България, когато бяхме млади. Преди 1989 г. ДСО ”Родопа” е единствената държавна фирма осигурявала снабдяването на населението с месо и месни продукти. Месокомбинатът има клонове във всеки окръжен град, както и много цехове пръснати в...

повече информация
Кошмарът на живота ми е майка ми

Кошмарът на живота ми е майка ми

Кошмарът на живота ми се породи заради действията на моята майка. Аз съм на 25 години, омъжена и със съпруга ми Радослав се готвим да станем родители. На пръв поглед бихме минали за обичайното, нормално семейство, ако не е моята майка! Все по-често размишлявам над...

повече информация
Advertisements
Девизът на зодията

Девизът на зодията

Девизът на зодията е различен за всеки човек. Човекът е уникален сам по себе си и има своя почерк в отношенията с хората. Тук обаче се намесват звездите и се оказва че хората имат и общи характеристики, базирани на зодията. Това означава, че различните зодии имат...

повече информация
Изчерпан брачен живот

Изчерпан брачен живот

Изчерпан брачен живот е нещо често срещано в днешно време. Днес разводът е много по-често срещан от сватбата. Според статистиката през последните 50 години хората са започнали да се развеждат 2,5 пъти по-често и да се женят 2 пъти по-малко. Ето защо не е изненадващо,...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.