Столетницата Радка Минчева я крепи вярата
Столетницата Радка Минчева продължава да вярва. Вярата – тя е кристал, а Бог е силата, която владее цялата Вселена. Ние, християните, трябва да подражаваме на Иисус Христос по доброто. Аз вярвам, и то истински вярвам. Седем пъти Господ от смърт ме е избавил. Благодарна съм. Това разказва Радка Минчева от град Баня, която преди броени дни навърши 100 години.
Тя е родена на 31 декември 1919 година в Марино поле. Омъжила се на 18 за Петко Минчев от Войнягово, който по това време учил за свещеник. Третото им дете Иванка се родило в Баня, където семейството се установило през февруари 1944 година. На всичките аз сама съм им рязала пъпната връв, сама съм им връзвала пъпчета, спомня си тя.
Двамата със съпруга си изучили и трите си деца – дъщерята Събка станала медицинска сестра. Второто дете – Стамен, е биолог, доскоро бил старши научен сътрудник в БАН. А най-малката Иванка е учителка по физика и математика в училището в Баня. И тримата вече са пенсионери. Те дарили своята майка с общо шестима внуци. Баба Радка се радва и на седем правнуци и четирима праправнуци.
Освен със силната си чиста вяра, баба Радка обяснява своето дълголетие и с начина си на живот. Тъй като се събрала със свещеник, още от началото на брачния си живот в семейството спазват всички пости – и коледния, който е 48 дни, и богородичния, който е 50-дневен. В двата дни в седмицата, отредени за пост, тя не блажи. Макар мъжът й- дядо Петко, да напусна този свят преди 15-ина години, тя и до днес спазва установения ред. А най-важното според нея е сърцето ти да е пълно с обич към хората.
И на сто години баба Радка е опора за своите деца и внуци, а добротата и мъдростта и са пословични, признаха на тържеството по случай рождения <210> ден в Баня жителите на градчето. До пенсионерския клуб, където се събраха над 100 души, тя дойде пеш, придружавана от сина си Стамен. Когато влезе, залата избухна в аплодисменти.
Родена съм в Марино поле, разказа тя. Чудесни бяха детските години. Имахме имот -работех. Копаех заедно с нашите на полето. В миналото никой не седеше. Всички работеха. Научих се да кося. Научих се и да ора. Много съм работила и съм питала.
Била на 10 години, когато трябва да постъпи в прогимназия в Карлово. Когато изкарала няколко години, хазяйката й – баба хаджийка, насочила Радка към Стопанското училище на Женско дружество „Възпитание“ – да се научи на домакинска работа и да усвои занаят – шивачество. Така решиха, защото ако уча в гимназия, като се върна на село, нима ще стана чиновничка – няма, защото няма къде, обяснява жената.
Преди нас в тази квартира бил моят мъж, отец Петко – той идваше на гости на хазяйката. Беше дребен на ръст. Ала сянката му беше много дълга. Господ го бе изпратил специално за мен. Нямате си представа какво значи истински човек! Селско момче. От Войнягово. Бяха хубаво семейството – майка, баща, един брат и две сестри. Кротък. Идваше той, а аз 14-15-годишна. Той караше курсове за свещеник. В него бе вродено да бъде свещеник. Такава силна вяра носеше. Той споделяше всичко. Не е като сега младия свят да не казва нищо. Хубаво, учи за свещеник, но за да стане, трябва да се ожени. И баба хаджийка, моята хазяйка, му казала „Аз ти препоръчвам Радка“. Така стана, че през лятото на 1936 година в Баня освещаваха новата Централна баня. Там се срещнаха с моите родители и се разбраха, че ще се оженим. А аз от любов абсолютно нямам понятие. Любов, обич – не знам нищо. Господ решил -станало.
Но аз нямам възраст за подпис, не бях навършила 17 години. А роднините се смеят -викат Петко има 23 години, ще вземем няколко месеца от него и ще ги добавим към твоята възраст. И така направиха. Оженихме се и почнаха да идват децата едно след друго.
Седем години Радка и дядо поп живели във Войнягово. При едно разместване на свещеници се оказало, че мястото за свещеник в Баня е вакантно. Архиерейският наместник избрал поп Петко да го заеме. И не се излъгал.
Заговявахме с екзарх Стефан
За баба Радка знаменателно остава запознанството и дружбата на семейството и с екзарх Стефан, заточен в Баня от 1947 до 1957 година.
През 1947 година интернираха екзарх Стефан в Баня. Настаниха го във вилата на Багарови, тя е известна, на брега на Стряма, до моста, и до днес е там, разказва столетницата.
Възложиха на дядо Петко да го посещава. При владиката имаше семейството от Широка лъка, което да се грижи за него. Но имаше и човек, който да го наблюдава, дори стаята над неговата имаше шпионка, откъдето да гледа. Но властта малко я интересуваха църковните работи, както е и сега. Властта се интересуваше от политиката. Да не би владиката нещо да мисли, което на властта няма да се хареса.
А той беше много образован. Знаеше три-четири езика, завършил в Европа. Ходихме всяка неделя при него. Аз нищо не разбирах, ала те с дядо Петко се разбираха. Всяка неделя идваха да видят владиката и негови близки, роднини. Сестра му от Широка лъка стоеше дълго при него. По време на празници ни канеха на обяд във вилата, на Заговезни – да заговеем заедно.
Той милваше децата по главичките. Идваха хора, получаваше колети от Виена, от Европа. През лятото му отпускаха лека кола и ходеше с нея из околията – до Карлово, много често отиваше на Беклемето. Много му тежеше, че няма среда. Нямаше с кого да споделя, да обменя мисли. Беше здрав и много едър човек. Ала започна да боледува от сърце. Десет години беше тук, представяте ли си! Като всеки културен човек, той не можеше да го изживее това.
Източник: Марица
