Страх ме е, когато наближи някакъв семеен или друг празник. Винаги стават жестоки проблеми, свързани с кавги и противоречия. Всичко завършва със сълзи и прошки. Затова наближи ли такъв повод, направо настръхвам. Омъжена съм и имам двама сина, които са ученици. Живеем не по-лошо от другите, веднъж годишно почиваме в чужбина цялото семейство. Съпругът ми взима хубава заплата, а аз съм обикновена библиотекарка и работя просто за удоволствие. Отстрани изглежда, че всичко ни е наред, но истината е, че и в най-доброто семейство има неприятности. Моят проблем е, че от дете мразя празниците. И ето че наближава годишнина от сватбата ни, а ме е налегнала такава депресия, че чак не мога да дишам. Поредно неприятно чувство се е загнездило в мен, че пак ще се скараме, а съпругът ми ще изгуби контрол. За всичко това, разбира се, си има предистория. Израснах в нормално, обикновено семейство, но татко обичаше да прекалява с алкохола и разваляше настроението на всички.
Когато се напиеше, той ставаше изключително неприятен тип и през цялото време се опитваше да изясни отношенията си с другите. Тичах да се скрия в стаята си, щом баща ми започваше да се кара с гостите. За съжаление съпругът ми, който иначе е кротък и възпитан човек, злоупотребява с алкохола.
Треперя от страх на всеки празник, защото знам, че когато се напие, у дома ще избухнат скандали, а подобни сцени развалят настроението на всички. На следващата сутрин мъжът ми се извинява, разкайва се, понякога дори ми купува скъпи подаръци и разплакан се кълне, че “никога повече …”. Но идва празник и всичко се повтаря. Вече няколко пъти рождените дни на децата завършват със сълзи.
Затова съм притеснена, че наближава годишнина от сватбата ни. Поредният празник, на който вместо да се радвам, аз ще плача и ще се страхувам. Не знам как да рагирам и този път и дали няма всичко отново да се повтори. Приятелки ми дават съвет, но нещата не се подобряват. Силно се надявам този път да е различно…но едва ли.
Източник: Лична драма
