Страхувах се от роднините на съпруга ми
Страхувах се, че роднините на мъжа ми могат да ни посегнат. Още преди да се омъжа, знаех, че семейството на бъдещия ми съпруг е голямо. Самата аз съм от детски дом и не познавам родителите си. Когато връзката ни с Дамян стана сериозна, той ме предупреди, че има трима братя и две сестри. От пръв погледах харесах свекърите и по-малкия си девер. Двадесет години живях с тях, без да си кажем нито една лоша дума. Обичах ги и уважавах, а и те бяха много благосклонни към нас и във всяка трудна ситуация срещах подкрепата им. Децата ми бяха любимите им внуци и винаги получаваха най-добрите подаръци. Мама и татко никога не са имали претенции към мен, дори ме приемаха за тяхна дъщеря. Към другите си снахи не се отнасяха така, а и те идваха само по празниците. Знаете ли, може би защото не познавам родителската любов, затова не разбирах отношението им към свекърите ни.
Етървите ми живееха добре, мъжете им са работливи, но те постоянно се оплакваха от тях. Влизаха в къщата ни не като свои, а като чужди хора. А мама, нали беше блага и добра, никога не им показа, че е недоволна от отношението им.
Обичаше ги, обичаше и децата им. Беше толкова деликатна жена, че дори изяждаше пресоления гювеч на по – голямата си снаха с усмивка на лице, докато мъжът й се изплюваше направо на масата. Такъв човек бе тя. Светица! Слънчевите дни за мен и съпруга ми свършиха след смъртта на мама и тате. Първо почина мама от рак на стомаха, а година по-късно и татко ни напусна. Той просто не можеше да живее без нея. За мен и мъжа ми смъртта им беше най-голямата трагедия в живота ни. Първите месеци бяха страшни и непоносими.
Не можехме да се храним, ядем и спим. В реалността ни върна Антон – по-големият ми девер, който пожела да се съберем, за обсъдим подробностите по наследството. Нямаше година от смъртта на свекърите, а те вече си искаха своето. Антон пристигна с купчина документи. Стискаше ги с големите си длани, без да ни позволи да ги разгледаме лично. Разплака се пред останалите роднини, и ако трябва да съм честна, изглеждаше искрен. Оказа се, че преди да починат, мама и тате са направили завещание, в което се разпореждат всичкото им имущество да бъде за мен и съпруга ми.
Избухна голям скандал. Толкова мръсотия чух от устата на зълвите и етървите си, че останах шокирана от злобата им. Този ден с мъжа ми осъзнахме, че сме напълно сами сред вълци. Нашият дом е вкусна хапка за роднините ни, защото е в в елитна зона с 10 акра земя. Никога не съм мислила за цената на тази къща, защото това е домът ни и тук прекарахме най-щастливите си моменти. Децата ми пораснаха пред очите на баба си и дядо си, а татко е построил къщата тухла по тухла. Но заради ежедневните кавги на съпруга ми с роднините му, той се разболя.
Плаче нощем и страда, тъй като не иска да продава дома ни. В крайна сметка, със сигурност, свекърите знаеха, че ако оставят имота на другите си деца, те са лешояди и ще разпродадат всичко декар по декар. Умишлено ни завещаха къщата. Това е и нашата трагедия, защото семейството ни е под силен натиск. Страхувам се, че децата ми стават свидетели на лошия пример, който им дават лелите и чичовците. Опасявам се дори да спя нощем, за да не би онези да не ни направят нещо лошо. Те копнеят за пари и за да ги имат, биха посегнали и на човешки живот.
Източник: Лична драма
