Свекървата прокле моята най-добра приятелка и животът й се съсипа. Това е трагичната история на моята най-добра приятелка – Галина. Изминаха години, откакто тя се омъжи за привидно добро момче. Стефан беше единственото дете в семейството и, разбира се, в желанието да му осигури най-доброто, майка му изградила от него един разглезен егоист. След сватбата Галя се премести в дома на родителите на съпруга си, а месеци по-късно роди красиво момиченце на име Елена. Известно време младото семейство се разбираше чудесно, но на третата година егоизъмът на Стефан започна да трови живота им.
Стигна се дотам, че ако приятелката ми отказваше да изпълни поредната му прищявка, той я пребиваше безмилостно. Много често съседите ставаха свидетели на писъците, които се носеха от къщата им. Свекървата не се опитала да вразуми сина си, убедена, че щом бие жена си – значи си го е заслужила.
За да не безпокои родителите си, Галя мълчеше и криеше истината от тях.
Но всекидневният тормоз не остави съседите безразлични и един от тях се обадил на баща й по телефона: “Ако не приберете дъщеря си от този ужас, много скоро ще я загубите!”. Още на другия ден шокираните родители прибраха дъщеря си и внучка си. Преди да обърне гръб завинаги на дома, в който преживя толкова страдания, Галя получи поредния удар, но този път от свекърва си. Ядосана, че снаха й си тръгва, тя се обърнала към приятелката ми, стиснала зъби и със страшна злоба в гласа я прокълнала: “Ако оставиш сина ми, никога няма да бъдеш щастлива. Нито ти, нито твоите деца, нито внуците ти!”.
С думите си, злата жена сякаш отвори вратата към нещастието…
Галя се върна в къщата на родителите си, но след няколко години ръцете и краката й започнаха да боледуват. Тя не можеше да задържа нищо в ръцете си и много скоро стана инвалид, обречена цял живот да взема хапчета, без които съществуването й е невъзможно. Измина много време и проклятието на свекървата засегна и дъщеря й Елена.
Тя се омъжи, но съпругът й почина при автомобилна катастрофа, оставяйки я с малко дете на ръце. Едва след пет години Елена отново се задоми и замина за друга държава, където роди и втория си син. За съжаление се оказа, че детето страда от аутизъм и се нуждае от постоянен надзор. Алекс – най-големият й син, израсна добро момче, отличен спортист и ученик, но не се разбираше с пастрока си. Един ден Алекс раздал на приятелите си личните си вещи, тръгнал на училище и не се прибрал повече. Някаква жена се обадила на Елена, за да й съобщи ужасната вест: “Синът ви е в моргата.”
След този случай нещастната дъщеря на приятелката ми загуби ума си завинаги…
Точно по това време Галя решила да навести дъщеря си. Пристигайки в дома на Елена, тя се учудила от огромния брой цветя в къщата. Невъзможно е да си представите ужаса в душата й, когато я отвели на гроба на Алекс. Разбира се, скръбта се отрази на здравето на всички членове на семейството. Съпругът на Елена се чувствал виновен за смъртта на момчето. По една ирония на съдбата той бил силно привързан към него и желаел единствено да го възпита като достоен човек, но не очаквал такъв ужасен обрат на събитията. След завръщането си у дома, Галина разбра, че по-голямата й сестра е получила удар и сега е парализирана.
Днес приятелката ми живее сама и често си спомня клетвата на свекърва си: “Ако оставиш сина ми, никога няма да бъдеш щастлива. Нито ти, нито твоите деца, нито внуците ти!”. И си мисли: “Могат ли злите думи да бъдат така материални, че да причинят толкова много злини?”.
Източник: Лична драма
