Търновка отвори детска градина във Франция
Търновка откри своя детска градина във френския град Колмар. Стефка Василева вече няколко месеца работи там като ASSISTANTE MATERNELLE. Буквалният превод на тази професия, която у нас не съществува, е „асистент на майката“. За нея Стефка се е подготвяла няколко месеца и е трябвало да премине през обучение, изпити, регистрация, да намери родителите, които ще й се доверят и ще й поверят децата си.
„Когато за първи път чух за тази професия, ми се стори, че е нещо като да бъда детегледачка, но после разбрах, че двете занимания си приличат само по това, че ще се грижа за деца. Поразрових се за повече подробности и идеята да бъда assistante maternelle много ми допадна. Аз все пак това съм учила – да работя с деца. Това и правих допреди около година в Страсбург, където работих като аниматор. Но в един момент ми се прииска животът ми да се успокои и да намаля темпото“, разказва Стефка, която от пет години живее в Страсбург.
След това решение тя и приятелят й Гийом открили градчето Колмар, което е само на 30 минути път с влака от Страсбург. Харесали мястото и се установили там. Стефка започнала да посещава курса за assistante maternelle, където учила детска психология, физическо развитие на детето, въобще всичко, което засяга развитието на подрастващите. Обучавали я дори как да контактува с родителите. След това положила тежкия изпит успешно и… отворила своя детска градина. „Всъщност това, което направих, не покрива точно представата за детска градина, каквато ние в България имаме. А и съм съвсем в началото. Засега се занимавам с двама малчугани, но щом купим къщата на мечтите ми, децата ще станат повече“, обяснява Стефка. И уточнява, че курсът, който тя е преминала, й дава правото да бъде асистент майка на деца от 0 до 18-годишна възраст, при това само дневна смяна. Ако иска да работи с деца вечер, трябва да отиде на друго обучение.
Различен е курсът и ако реши да се ангажира с деца със специални образователни потребности.
Детските градини във Франция започват работа след 7 часа сутрин, докато тя приема децата още в 6. Това дава по-голяма свобода на родителите да си намерят работа и да се чувстват спокойни, че има кой да се грижи за децата им. А и самата идея на френското правителство, разрешавайки тази професия, е майките да са активни и да не се чувстват изолирани от обществото. „Има много организации и асоциации, които подкрепят нашата работа, социални работници, които винаги са готови да се отзоват.
Има обособени места, където децата да играят и където аз и всички останали асистенти на майката водят хлапетата, за които се грижат. По този начин и ние не се чувстваме затворени вкъщи, и децата се социализират, като играят с връстници“, обяснява Стефка.
ТЯ Е ТАЗИ, КОЯТО РЕШАВА КОЛКО ДЕЦА И НА КАКВА ВЪЗРАСТ ЩЕ ПРИЕМА В ДОМАШНАТА СИ ДЕТСКА ГРАДИНА. Тя е тази, която интервюира родителите, а не те нея. „Истината е, че трябва взаимно да си допаднем, да се харесаме и да си се доверим един на друг. Но правилата са такива, че аз поставям условията. Те идват, разглеждат пространството, в което ще оставят децата си, аз казвам какво предлагам и родителите приемат или не моите условия“, казва Стефка. И признава, че най-лесно става, когато родителите и майката асистент имат еднакви или поне сходни идеи за възпитанието на децата.
След като договорът е сключен, родителите водят децата си в домашната детска градина, но не ги оставят веднага. Първия ден поне те остават с тях два-три часа, ако, разбира се, децата са твърде малки. Така и малчуганите, и родителите се чувстват спокойни, не изоставени и изоставящи. „Дори и договорите сами си подготвяме. Цялата дейност е абсолютно автономна, но разбира се, не е оставена изобщо без контрол. Има сайт, където качваме всичко. Там ние, майките асистенти, сме регистрирани. Така осъществяваме и контактите с родителите“, уточнява Стефка.
СТЕФКА ВАСИЛЕВА Е РОДЕНА В СТРАЖИШКОТО СЕЛО КАМЕН, ЗАВЪРШИЛА Е начална училищна педагогика с френски език във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Попаднала в Страсбург през неправителствена младежка организация, която предлага на млади и амбициозни хора обучение в чужбина. В Страсбург Стефка започнала работа като аниматор, след като и за това преминала обучение.
„В Страсбург ми хареса, свикнах. Тук няма значение кой си и какъв си. Всеки приема другия такъв какъвто е. Когато се установих във Франция, едно от нещата, които разбрах и ми хареса, е, че още в училище децата се учат на толерантност, на това да споделят себе си с другия и да не съдят различните. Всеки ден ми се случва нещо ново и различно и все още нямам време да изпитвам носталгия. А и с интернет сега целият свят е наблизо. Всеки ден се чувам с близките си, които ме подкрепят и приемат решенията ми“, казва Стефка. Като момиче от ромска общност и малко село, тя дълго време се борила за свободата си. Но и признава, че никога не се е чувствала затворена в правилата на тази общност. „Родителите ми приеха и приятеля ми Гийом, а и когато си купихме къщата, разбраха, че нещата са сериозни и вече са влюбени в него. А и той в тях.
И да ти кажа, той и в България е влюбен, макар че още не съм го водила у дома. Готвя му обаче български ястия, яде леща, баница, мусака, кюфтета, шопска салата, облизва си пръстите и се кокори на различните вкусове, които нашата кухня предлага. Той е французин, има вкус към храната, което много ме улеснява като шеф Василева“, шегува се Стефка. И допълва, че там, където живее, други българи няма. Затова тя често кани приятели в дома им, за да им покаже какво значи прочутото българско гостоприемство.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Източник: Борба
