За да получа подарък от съпруга си, трябва да падам на колене и да искам прошка

Търпя насилието му, няма къде да отида

Дата на публикуване: 05.03.2020

Търпя насилието му, няма къде да отида

Търпя насилието на съпруга си всеки ден. Знаете ли какво е да бъдеш напълно сам на този свят? Нямам приятели, нямам роднини, нямам си никого и съм пълен сирак. Родителите ми починаха в катастрофа, когато бях на 13 години, а след смъртта им баба и леля се отказаха от мен и ме изпратиха в дом за сираци. Две години по-късно избягах оттам, защото беше ужасно да живееш всекидневно сред побоища и насилие. Известно време се скитах по улиците и се прехранвах с просия, докато не срещнах Николай. Той ме приюти, даде ми дом и закрила, а щом навърших пълнолетие, двамата сключихме брак. Първите години от съвместния ни живот бяха изпълнени с любов и разбирателство и когато повярвах, че късметът най-накрая се усмихна и на мен – сирачето, една нощ в нетрезво състояние съпругът ми ме удари.

Това беше повратна точка в отношенията ни, защото след този инцидент животът ми се промени драматично. Почти всеки ден Николай посяга да ме удря и измъчва, а аз не мога да му отговоря, защото се страхувам, че той ще побеснее още повече. В такива моменти просто се свивам на кълбо, стараейки се да предпазя поне лицето си от юмруците, с които мъжът ми ме засипва. По тялото ми няма местенце, което да не е насинено. Имам белег на горната си устна, счупен нос и няколко избити зъби… Принудена съм да търпя, защото няма къде да отида освен на улицата. Ако избягам от Николай, ще се наложи отново да прося или по-лошо- да продавам тялото си на безнравствени мъже. Нямам образование, нищо не умея и никога не съм работила. Освен него, нямам нито един близък на този свят.

Съпругът ми печели добре, пътува в чужбина и понякога ми носи подаръци оттам. Но за да ги получа, трябва да коленича и да искам прошка. Не разбирам защо толкова му харесва да ме унижава. Исках да разкрия истинското му лице пред родителите му, но той ме заплаши, че ако го направя, ще съжалявам много. Майка му и баща му вярват, че синът им е свестен и почтен човек и нямат никаква представа, че зад красивата му усмивка се крие жесток звяр. Страхувам се от него, страхувам се от всеки нов ден, защото не знам какво ме чака. Той е по-силен от мен и знае, че страдам, но продължава да ме измъчва. Уморена съм. Искам земята да се отвори и дано ме погълне, защото вече не издържам.

Източник: Лична драма

Още новини

- Професор Чирков си отиде
  25.11.2020АктуалноПрофесор Чирков си отиде от този свят на 82 години. „При Бай Тошо, каквото и да говорят, имаше здравеопазване. Имаше една добре изградена система. А сега, при Бойко Борисов е пълна катастрофа. Аз не помня и не съм си представял такава нищета и разруха в здравеопазването“. С огромна болка, но откровено, тези думи заяви прочутият сърдечен хирург проф. Александър Чирков. Той не крие ужаса си за това какво се случва и какво предстои да се случи в държавата в тежките времена на пандемията. Проф. Чирков заяви категорично, че в здравната ни система към днешна дата няма нищо друго, освен беднотия, мизерия и пълен хаос. А най-големите потърпевши от това са редовите българи. „Системата при Живков беше добра и функционираше правилно. Да, вероятно е била малко архаична, но трябваше само да се усъвършенства. Това не се направи и вината е изцяло на правителствата. Особено на правителството на Борисов, което е на власт вече толкова мандата. В момента болниците са просто едни комерсиални структури, търговци, които не търсят и не искат нищо друго, освен пари, печалба. Никой не предлага на българина грижи и обслужване на хуманно и наистина професионално ниво“, отговорно заявява проф. Чирков. Той е убеден, че подобно безумие и мерзост няма никъде другаде по целия свят, а той самият е видял и обиколил множество страни. „След като се създаде Здравната каса, трябваше да се появят и застрахователни дружества, които да осигуряват допълнително хората. И парите на данъкоплатците да отиват в тях и в Касата, а не в държавния бюджет, както е в момента“, убеден е проф. Чирков. Професор Чирков беше един от най-уважаваните сърдечни хирурзи у нас. Зад гърба си има дългогодишна кариера както в чужбина, така и у нас. Именно той извършва и първата сърдечна трансплантация у нас и на Балканите през 1986 година. Той даде пространно интервю пред retro.bg. В разгорова си със Симо Русев, професор Чирков разкрива любопитни подробности за отношенията си с Тодор Живков, Людмила Живкова и настоящия премиер Бойко Борисов. През 1984 година проф. Чирков създава и първата модерна кардиохирургия у нас в болницата „Св. Екатерина“. За съжаление, през 2006 година той бива отстранен от поста изпълнителен директор. Попитан дали причината за това е близостта му с Тодор Живков, Чирков отговаря така: „Тодор Живков изпрати цяла делегация в Германия да преговаря с мен. Той много държеше нивото на медицината в България да е като това в Германия. Още тогава ми предложиха нова сграда, в която да има електромолекулярна и биомолекулярна медицина, за да мога постоянно да обучавам лекари от цяла България.“. По времето на социализма, професорът заминава за Германия, където гради успешна кариера. Именно по повод връщането му в България, той влиза в контакт с Людмила Живкова: „Г-жа Людмила Живкова лично ме издири в далечната 1978 г. Каза, че е научила за мен от многото партийни другари, които по онова време се лекуваха в моята клиника, а за някои от тях се грижех лично. В средата на 1978 г. българският посланик в Германия Петър Междуречки ме помоли да се срещна с дъщерята на най-големия партиен ръководител в България Тодор Живков – Людмила. Аз не знаех коя е и никога преди не бях я виждал. Когато се видяхме с нея, тя ми разказа, че е предприела пътувания по света, за да намери и върне в родината всички българи, които са емигрирали и вече са станали изявени професионалисти в своите области. Така още тогава тя постави основите на Българския Великден, за какъвто по-късно пропагандираха от НДСВ. Людмила Живкова ми каза още, че ако приема поканата ѝ да се върна, то няма да имам никакви проблеми, тъй като вуйчо ѝ, д-р Атанас Малеев, брат на нейната майка Мара, бил министър на здравеопазването“. Източник: Виж ти...
- Николай Бареков пребори Ковид
  25.11.2020АктуалноНиколай Бареков победи Ковид-19 и разказа за много странен симптом, който се появява едва при 2-3% от заболелите. По думите му това са предимно много здрави физически хора. Ето какво разкрива още той с пост във Фейсбук за лечението на COVID-19: “По повод въпросите дали бих си сложил ваксина. Не, защото го изкарахме COVID с цялата фамилия. Имаме висок % антитела, но имунитетът на клетъчно ниво, който е най-важен, практически е за цял живот. Не съм се лекувал с лекарства от скъпите, нито моите близки. Прехваленият Ремдесевир, който ползват превантивно българските политици и олигарси – не ви препоръчвам за лечение от COVID, защото е изключително тежък препарат, който им съсипва фатално черния дроб. Аз изкарах вируса изключително леко, може би, защото съм трениращ мъж и пих най-обикновен антибиотик азитромицин от ден 5 и хинин в две разновидности, както и руския противовирусен препарат Арбидол в рамките на 5 дни. Слушах компетентни лекари. Понеже нямах видими симптоми и температура – започнах лечение някъде от ден 4 и постепенно разполагах артилерията от медикаменти спрямо вируса. Започнах с арбидол и хинин и го доубих след 8 ден с маларон – атовикуон. На ден 10 вирусът се обади с нощна болка в гърба и сутрешна температура за съвсем малко от 37 градуса. Това бе и неговото финално кратко издихание. Хининът и моят ген/имунитет му бяха видели сметката. Пих много чай с лимон и мед, отвара с магданоз и витамини. Промените ми в белия дроб процентно бяха на ден 4 – 0,07%, на ден 16 – 0,5%. Има и различни антикоагуланти, но на мен ми бяха дадени само леките на основата на хранителни добавки. Следи се и кръвната картина по важни показатели като феритин, Д-димери, CRPv, фиброген, LDH, показатели за черния дроб. Спазвах пълна почивка и релакс. Имах много енергия и висок тонус и даже не можех да спя от тях. Това също е симптом на COVID – около 2-3% от заразените получаваме супер тонус, вместо отпадналост – това са предимно физически здрави хора без симптоми и вирусът ги ползва, за да го сеят като “суперспредитори” сред много други хора. Спазвах пълна изолация и карантина и затова не съм бил вреден за околните. Бъдете здрави и устойчиви. Дойде ли вирусът си кажете, че ще му видите сметката. Търпение за две седмици и без паника. Имунитетът иска спокойствие и здрав дух и тяло, което се изгражда с много спорт и позитивни емоции. Бил съм ваксиниран по линия на СЗО с всички останали африкански ваксини и съм преборвал вирусни инфекции в джунглите на Африка, Азия и Латинска Америка и тогава се лекувах само с хинин. Така правеше и баба ми с мен, когато настивах като дете.” Източник: Пловдив24...

Майка ми разруши живота ми

Майка ми разруши живота ми! Цял живот изпитвах вина, че заради мен майка ми се е лишила от личен живот. Веднъж в пристъп на отчаяние й изкрещях, че би било най-добре, ако не беше ме раждала и щом съм толкова лоша – да ме остави в дом за изоставени деца. Тази жена...

повече информация

Дължината на пръстите

Дължината на пръстите влияе на характера. Може да се научи много за характера на човек, ако погледнете колко дълги са пръстите на ръката му. Звучи странно, но е факт. Трябва да следите два пръста – показалецът и безименния пръст. Те ще ви покажат що за човек стои...

повече информация

Животът в чужбина

Животът в чужбина не е цветя и рози. Аз съм дете на 80-те години. След комунизма много от семействата, живеещи в близост имигрираха: Германия или Америка. Не се връщаха с години и на мен мечтата ми беше да замина в чужбина. На 18 ме разубедиха и останах в България,...

повече информация

5 магически думи

5 магически думи, които унищожават стреса в зародиш. Започването на нова работа, преместването на ново място, приготвянето на всичко у дома сутрин или дори просто влизането в стая, пълна с хора, които никога не сте срещали преди, може да накара сърцето ви да бие малко...

повече информация

За непреболедувалите Ковид19

За непреболедувалите Ковид19 е следващата статия. В няколко статии от месец април се опитах да дам своя принос в разгадаването на новостите около епидемичния вирус. Сега, седем месеца по-късно, насочвам перото си популярно към хората, които все още не са боледували, в...

повече информация

Унижението на съпруга ми

Унижението на съпруга ми не се търпи. Той е имал трудно и сурово детство. Израснал е с баща алкохолик, който е пребивал цялото семейство. За съжаление в това отношение и майка му не е била по-различна. Възпитан и отгледан в насилие, мъжът ми вярва, че има право да се...

повече информация

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.