Търпях, защото го обичах
Търпях, но всичко си има граница. Дори си позволяваше да сваля някоя мацка пред очите ми или да преспи с поредната кучка, след като съм отишла на гости при нашите. Случваше се да доведе компания у дома, а мен ме оставяше сама в другата стая. Те си пиеха и се веселяха, а аз само плачех. Търпях, защото го обичах. Бях заслепена от любов.
После се роди дъщеря ми и беше единственото, което осмисляше живота ми. Като порасна малко, започнах работа в една фирма в нашия град. С мъжа ми постоянно се карахме, искаше да напусна. Вдигаше скандали и когато ми се обади приятелка. Много пъти се разделяхме и събирахме. Връщах се заради детето, защото не ми го даваше да го взема със себе си. Говореше й лоши неща за мен. Усещаше, че вече не само че не го обичам, а го мразя.
Той никога не ме е ценил като жена. Казваше, че съм мръсен парцал за него. Нито веднъж не почувствах, че съм обичана или уважавана. Обещах си някой ден да му го върна. И този момент дойде. Реших да му изневеря, за да усети унижението, което преживях през тези години. Една вечер с любовника ми се връщахме от сватбата на моя колежка и съпругът ми ни хвана заедно. Не можете да си представите какво се случи. След няколко дни ми каза, че сега той ще ми го върне. Беше ми все едно, защото с другия бях изпитала щастието да те обичат и ценят като жена. Ядосах се само, защото мъжът ми отишъл да иска съвет от братовчедка ми, за да ме унижи отново. Вече си мислех, че се е оженил за мен, за да е по-близо до нея. Питах се защо ме тормози и ми причинява такава болка? Изморих се от неговите подигравки и обиди. Скарахме се много, а той дори не си призна, че е бил при нея. Събрах си багажа и си тръгнах.
Минаха няколко седмици и той дойде да ме моли да се върна. Пак се скарахме в дома на нашите, защото той заяви, че ще се ожени за братовчедка ми. Била по-хубава и добра от мен и предпочитал нея. Болеше ме от обида, срамувах се от родителите си. После ме молеше да забравя и да се върна при него. Оправдаваше се, че бил много ядосан и затова искал да ме нарани. Как бих могла да му простя?
Той явно не държи на семейството ни, на детето, а най-малко на мен. Ходи при някаква пачавра, която не може да оправи своя живот, пък камо ли нашия. Заради него страда и дъщеря ни, но не му пука. Макар да не ми я дава, знам, че рано или късно аз ще си я взема.
След като вече се бяхме разделили, разбрах, че съм бременна. Разбира се, мъжът ми каза, че детето не е от него, а от друг. И да съм се оправяла сама. Реших да махна бебето, което много исках. То наистина беше от съпруга ми. Абортирах точно на рождения си ден и никога няма да забравя този ужас. Трябваше да го направя, защото мъжът ми предпочете братовчедка ми.
Ако някой иска да ми даде съвет, ще го очаквам на страниците на вестника.
Силвето от Бургас
Източник: Лична драма
