Тъщата ме изгони с ритници, а аз изпитах неистово облекчение

Тъщата ме изгони, ама аз не страдах никак. Странно нещо са нашите съдби човешки! Ето и моята. Баща си не помня, бил съм 5-годишен, когато е починал. Отгледа ме майка ми, за която мога да кажа, че е светица. Не допусна мъж до себе си или поне не позволи да разбера за авантюра, връзка и пр. В гимназията учех и работех, завърших с отличие, спечелих стипендия за следване в чужбина, но и вуйчо ми помогна доста в началото. Оправдах доверието му, завърших, завърнах се в България и започнах работа в една чужда фирма. Нямах опит с жените, не познавах любовта, може би затова реших, че това е чувството, което изпитах към Христина още щом я видях. Беше в обедната почивка, хапвах пица и кола, а на съседната маса седеше тя – толкова сладка и прекрасна, че ми се дощя да я гушна на мига. Тя ми се усмихна мило и задържа погледа си, сякаш я привличах като магнит. И сега нямам обяснение как аз, толкова затворен и срамежлив, добих смелост да я попитам може ли да седна при нея.

След време, след като изчетох доста литература по въпроса, си дадох сметка, че това, което психолозите наричат химия между мъжа и жената, е просто силно сексуално желание за притежание. За разлика от любовта, която те кара да се раздаваш без остатък. Но аз бях луд по Христина и различията в образованието, интелекта и вкуса ни към литература и музика, нямаха значение за мен. Дотолкова, че първия път, когато правихме секс, изобщо не се сетих, че трябва да купя презервативи. След този случай се любихме още няколко пъти. Хубаво ми беше в леглото, но иначе нямахме никакви общи теми за разговор. От ден на ден усещах, че тя е абсолютно елементарна, да не кажа проста, но ще спестя подробностите, за да не обидя някого.

И че всъщност, заради липсата на опит, съм хабил чувства към момиче, което съм идеализирал. Чудех се как да скъсам с нея, без да я обидя или се измъкна като подлец, когато тя ме сюрпризира, че ще ставам баща. Когато дойде на срещата, очите й бяха подути от плач. Погледнах я въпросително, тя пак ревна: „Бременна съм, мама знае, не можех да скрия от нея, иска довечера да дойдеш у нас, да говори с теб!“ Не ми стигаше стресът от неочакваната новина, която объркваше тотално плановете за живота ми, а и тази ултимативност от страна на майка й, направо ме съсипа. А то имало защо.

Вечерта у тях беше противна и унизителна за мен. Госпожата се държа отвратително, сякаш бях изнасилил добродетелната й дъщеря. Искаше ми се да я попитам защо хвърля упреците и вината за случилото се само върху мен, а Христина е жертвата и не носи отговорност. Нали бебетата се правят от двама души?! Не посмях. Уж бях бъдещ зет на гости у тъщата, но тя и едно кафе не ми предложи. А когато извадих цигарите от джоба си, изкомандва да изляза на терасата. У тях не се пушело!

През цялото време не млъкна, изобщо не ми даде думата. Сватба щяло да има след два месеца, като се върнел бащата на Христина от Испания, имал да завършва обект. Каза го, сякаш бе предприемач или главен инженер, впоследствие разбрах, че човекът бил обикновен строителен работник. И като нищо е избрал да работи в чужбина, за да се спаси от туй чудо в дома си. Другото условие на бъдещата тъща бе за жилището. Или ще живеем при нея – о, ужас!, – или да тегля кредит и да купувам апартамент, на името на двамата. При свекърва не пускала единственото си дете. А до сватбата ще спим отделно – всеки в своята къща! На устата ми бе да й припомня, че дъщеря й е бременна, а не девственица, но се уплаших от последствията.

Безочието на онази нахална жена се оказа нищо в сравнение с мълчаливата болка на мама. Когато съобщих новината, се опита да скрие сълзите. След дълга пауза каза, че съм бил длъжен да постъпя кавалерски. После добави, че всяко дете идва на този свят с късмета си.

Какво е имала предвид горката ми майка, тя си знае. Може би е мислела за своето дете, тоест за мен, и е отправила молба към висшите сили, които движат съдбата ни. Защото аз наистина извадих късмет. След месец, бяхме с Христина на кино, когато тя изпадна в паника и ми прошушна в ухото, че е получила кръвоизлив. Веднага напуснахме салона, качих я в такси и я заведох в болницата, където направи спонтанен аборт.

Ще бъда неискрен, ако излъжа, че не се зарадвах. Но глупавата ми приятелка и проклетата й майка ме бяха докарали до ръба на отчаянието. Не исках тази сватба, не виждах колко мога да изтрая под един покрив с Христина. Страхувах се, че в някой момент ще откача и ще зашия два шамара на тъщата, за да си затвори устата. Обземаха ме и тревожни съмнения: дали ще обикна бебето, след като насила ме женят за майка му. Хиляди ужасни въпроси, на които нямах отговор. А дотогава все си мислех, че съм добър и почтен човек.

Когато изписаха Христина, се опитах да бъда внимателен с нея. Не исках да я травмирам допълнително, все пак беше преживяла стрес и болки. Обаждах й се всеки ден, а когато се възстанови и каза, че се връща на работа, реших да не отлагам разговора, за който се бях психически подготвил.

Купих два огромни букета – за нея и майка й, кутия луксозни бонбони и бутилка френско розе. Поднесох ги, отказах да седна и заявих, че връзката ни с Христина за мен е приключена, защото не си подхождаме и от самото начало е била обречена. Приятелката ми не успя да реагира, защото майка й я изпревари. Побесня, заудря ме по главата с букета, а обидните епитети изригнаха като вулкан от устата й. Започна с безсрамник, лъжец, подлец, страхливец, премина на мекотело, мухльо, накрая ме изгони с ритници. Последното, което чух, преди да затръшне вратата, бе да изчезвам от погледа й, ако животът ми е мил…

В асансьора почувствах неистово облекчение, а когато излязох навън и вдишах чистия въздух, се затичах към спирката, без да се обръщам.