Татко замина още когато бях дете. Така започва разказът ми. Израснах като потиснато и затворено дете. Бях 13-годишна, когато татко замина за САЩ на работа, за да спечели пари и ни осигури по-добър живот. Само след 6 месеца, през есента на 1995 г, мама получила писмо от него, че няма да се върне, намерил там ново семейство и искал развод. Мама се озлоби, намрази го, наричаше го мошеник, безотговорен и алчен кариерист, забрани ми да споменавам името му и ме посъветва да забравя, че някога съм имала баща. На думи е лесно, но как да изтриеш от съзнанието си човекът, който доскоро те е обичал, галил и се е грижел за теб? Но това не бе всичко.
Мама заяви, че за да загърбим миналото, трябва да напуснем града ни и да се преместим в София. Набързо продаде апартамента, купи по-малък в столичен комплекс, където никой не ни познаваше, а мен прехвърли в кварталното училище. Нямах приятелки, избягвах сприятелявания, защото майка ми от самото начало наложи версията, че татко е починал, а аз не можех да гледам съученичките си в очите и да лъжа.
Първата ми любов – Асен, мой състудент, ме извади от дупката. Три години се радвах на щастие, нежност и разбиране. С него сякаш имахме телепатична връзка, отгатвахме мислите и желанията си, добре ни беше дори да мълчим, само да сме заедно. Градяхме общо бъдеще, когато всичко се обърка. Мама нелепо падна по стълбите във входа, счупи тазобедрена става и дясната ръка, и месеци наред я гледах като бебе. Точно тогава наша колежка е влязла под кожата и под юргана на Асен и скоро се оказало, че е бременна.
Позната и банална история, но да не е на твой гръб. Дори не искам да си спомням за унизителната ни среща и мънкането му за мъжко достойнство и отговорност за живота и бъдещето на едно невинно създание. Бях смазана. За втори път трябваше да преживея предателство – първо баща ми, а после човекът, в чиято любов се кълнях. Сама не знам как успях да си взема държавните изпити, да се дипломирам и си намеря работа. Всичко вършех като сомнамбул. И като на сън започнах връзка с шефа си.
Така и не разбрах защо толкова бързо се гмурнах отново в морето на любовта. Може би емоционалната празнота в сърцето ми е жадувала отново за мъжко присъствие, а може и женското ми самочувствие да се нуждаело от повдигане? Нямам представа, пък и не се замислях, защото с Николай ми беше хубаво. Умен, интелигентен и очарователен, единственият му недостатък бе, че е женен. Това – последното, го криех от мама, защото той от самото начало ми каза, че му предстои развод и си търси жилище. Само че след една година Николай нито се беше развел, нито бе напуснал семейството си. Тази негова нерешителност започна да ме дразни, ползването на хотели, за да се любим ми опротивя, от ден на ден виждах как мечтата ми за общото ни бъдеще отлита, затова му поставих ултиматум – или да се развежда, или край на връзката ни.
Няма да го забрава – коленичил върху килима в хотелската стая, обгърнал коленете ми, моли ме със сълзи на очи да не взимам прибързано решение. Била съм още млада, могла съм да изчакам десетина години, докато дъщеря му порасне, … нали ни било хубаво заедно, това било най-важното в живота…
Аз обаче останах непреклонна и скъсахме, а седмица след това постъпих на работа на друго място. Този път понесох раздялата не така трагично. Или подсъзнателно съм очаквала, че нямаме перспектива заедно и рано или късно краят ще дойде и съм се подготвяла, или пък защото решението беше мое, а не чаках той да ме изостави. Много скоро тежка болест повали мама, за три месеца се стопи и почина. Повече от сигурна съм, че омразата към татко, която носеше през всичките години в сърцето си, отключи процеса на смъртоносното заболяване. Може би, ако бе намерила сили да му прости, това нямаше да се случи. Само че, за да му прости, тя е трябвало да знае истината, за което вина има и баща ми. Макар че той й я спестил, притиснат от обстоятелствата. Защото самият е станал жертва на подлост и предателство.
Всички подробности научих от него, когато застана пред вратата на жилището ми и помоли да го пусна. Беше в деня, в който изнесох панихида за 40 от смъртта на мама. Видял е некролога пред входа и сълзите в очите му още не бяха засъхнали. Познах го веднага. Макар да беше остарял, побелял и леко прегърбен, очите и топлата му усмивка, излъчваща цялата му обич към мен, си бяха същите. Нито е бил в САЩ, нито е имал друго семейство освен нас. Излежавал е 15-годишна присъда в затвора за финансови злоупотреби. Всъщност далаверите е правел шефът му, който принудил татко да поеме вината, обещавайки, че адвокатите ще го измъкнат още докато е в следствието и до дело нямало да се стигне. Баща ми бил неизвестен, никой нямало да обърне внимание и всичко за дни щяло да се потуши. Ако обаче се замесело името на шефа, медиите щели гръмнат и всички щели да пострадат…
Само че нещата така се извъртели, че и шефът, и адвокатите се покрили и баща ми отишъл да търка наровете в затвора. Грешката му е била, че не споделил с мама, страхувайки се тя да не раздуха истината. В нейните очи той бил престъпник, крадец, който сигурно е пръскал пари по жени и оргии, защото в скромния ни дом по нищо не е личало, че съпругът и е разполагал с милиони. Късала е всички негови писма, без да ги отвори, адвокатът й му занесъл да подпише документите за развода и му предал от нейно име, че за нас той вече е мъртъв…
Горкият ми баща… и горката ми майка! И двамата жертви на една нелепа лъжа и чужди грехове…Да не говорим и за моето съсипано детство! Сега с татко се учим да живеем заедно и да наваксваме загубеното. Проблемът с мъжете ще остава временно на заден, докато поумнея и открия точния човек. Защото ако не беше татко, пак можеше да направя грешка.
На 1 март, на имения ми ден Асен и Николай цъфнаха едновременно пред вратата ми, всеки с огромен букет в ръце.. Явно случайно са се сблъскали в асансьора, гледаха се изпод вежди, а щом ме видяха, заговориха едновременно. Асен мрънкаше, че онази го излъгала с бременността, искал да подновим връзката си, този път сериозно, обичал само мен… Николай го пресичаше, кълнейки се, че е луд по мен, щял да се разведе, само да го допусна до себе си и да имам още малко търпение… В този миг татко застана зад мен, обви с ръце раменете ми и тихо изръмжа: изчезвайте и двамата, не виждате ли, че тя вече има мъж до себе си. И им затръшна вратата под носа, без обяснения. За първи път в живота си разбрах какво е да имаш мъжко рамо, на което можеш да се опреш.
Марта
Източник: Лична драма
