Тайната на съпругът ми промени живота ни
Тайната на съпругът ми все пак излезе наяве. С Николай се запознахме чрез общи приятели. Отношенията ни някак бързо станаха романтични и половин година по-късно двамата се оженихме. Семейният ни живот започна спокойно, скоро си купихме наше жилище и започнахме сериозни подготовки за бъдещото ни дете. Единственото нещо, което не ми харесваше в Николай, беше неговата потайност. По някаква причина той избягваше да говори за себе си и като цяло, освен че е живял в сиропиталище, не знаех нищо особено за миналото му.
Но един ден на вратата ни позвъни непознато момче, което учтиво помоли да се срещне с Николай. Отговорих му, че съпругът ми в момента е в банята и го поканих да изчака в дневната. Малко по-късно мъжът ми влезе в стаята и щом видя младежа, на лицето му се изписа силна неприязън.
Няколко секунди двамата се взираха един в друг и внезапно момчето зададе въпрос, който с един замах разкри дълго пазената тайна на съпруга ми: “Толкова ли се срамуваш от мен, татко, че отказваш да ме запознаеш с жена си?”. Наоколо се възцари гробна тишина. Николай си пое въздух, стисна зъби и се нахвърли с юмруци върху неканения ни гостенин. Бързо застанах между двамата и забраних на мъжа си да докосва момчето. Когато всички се успокоихме, направих кафе и помолих да ми разкажат цялата истина.
След дълго мълчание съпругът ми призна, че гостенинът ни наистина е негов син и се казва Илия. Оказа се, че на млади години, още докато е бил в сиропиталището, Николай се влюбил в момиче от същата институция.
Веднага щом навършили пълнолетие двамата сключили брак, а няколко месеца по-късно се родил синът им Илия. За съжаление жена му се забъркала с лоша компания и много скоро се пристрастила към наркотиците. Любовта на Николай не се оказала достатъчно силна и един ден той напуснал семейството си. Две години след неговото бягство, съпругата му починала от свръхдоза, а малкият Илия бил осиновен от сестрата на покойницата. Николай така и не успял да обикне сина си, но въпреки това редовно му изпращал издръжка.
Когато чух историята му, за момент почувствах омраза към мъжа си. Трудно ми беше да повярвам, че това е същият човек, с когото живея години наред! Как му е позволило сърцето да зареже собствения си син! С какво е виновно това дете, че и двамата му родители са го зарязали на произвола на съдбата? Цяла нощ не можах да мигна, а на сутринта заявих на мъжа си, че ако иска да запазим брака си, ще се наложи да приеме Илия в нашето семейство. Николай нямаше особен избор и се съгласи, макар и с видимо нежелание. Днес тримата живеем заедно и се надявам, че все някой ден баща и син ще съумеят да изградят мостове помежду си.
Източник: Лична драма
