Тайното съкровище оставя гореща следа. Приживе Людмила Живкова имала силно влечение към мистичното. Пещера и съкровище се свързват с името на Людмила, според нейни приближени. В началото на 90-те години на миналия век районът на връх Бабу е бил цел на тайна военна операция. На жителите от района е било обяснено, че се търсят опасни бегълци през границата. На мястото била струпана много техника, дори и вертолети. Говори се, че военните са разкопали някакво подземие, от което са изнесени големи количества скъпоценности. Но ето какво се случва и кой води военните. Милан Миланов е описал подробно цялата операция в книгата си “Тайните подземия на България”.
Местен възрастен мъж посреща Людмила Живкова, която слиза от хеликоптер, заедно с въоръжени войници в подножието на връх Бабу. Районът бил отцепен и нямало никого наоколо. Групата се качила към върха. Мъжът посочил място на скалите. Войниците извадили големи камъни и се отворил вход към пещера. В отвора се вмъкват първо войниците, след тях селянинът.
Той отново посочил нещо на стената в пещерата и излязъл. Следва разбиването ѝ, зейва вход със стъпала към странно подземие. Военните осветили стълбището с мощните си прожектори и не повярвали на очите си. Пред тях буквално била „пещерата на Али Баба”. Подземието било пълно със скъпоценности. Имало дървени сандъци с разпилени по пода златни монети, в други сандъци имало нахвърляни златни съдове, на поставки били подредени златно копие, златен меч и броня. Два диаманта с големината на гълъбово яйце отразявали светлината на прожекторите. Имало и златна огърлица, златен пръстен и златно конско седло. Друго, за което се говори, че намерили в пещерата, било книги с твърди кожени корици, златна мастилница, малки златни и сребърни фигурки на богове, двуметров златен кръст и две мраморни статуи с корони на главите.
Войниците, влезли в подземието, не можели да си поемат дъх от гледката на съкровищата и застиналите лица на статуите.
След като се съвзели, внесли в пещерата акумулатори, монтирали бързо електрически лампи и осветили пещерата. Двете статуи на мъж и жена в естествен ръст приковавали вниманието.
В компанията на придружаващия офицер Людмила също влязла в пещерата. Тя била поразена от всичко видяно, лицето ѝ било бледо и тихо шептяла някаква молитва. Дълго разглеждала и се възхищавала на находките от древността и с нескрито вълнение се насочила към статуите. На постаментите били изписани имената на император Константин и Елена.
Живкова се прекръстила пред владетеля, приел християнската вяра благодарение на майка си Елена. Без да се подвоуми, Живкова внимателно свалила короните от двете статуи и дори им благодарила за подаръка. Наредила на военните да изнесат съкровищата и мраморните статуи и прекръствайки се отново, излязла навън. Преди да отлети отново завинаги, дала разпореждане пещерата да бъде зазидана.
Ден след това вестник „Работническо дело” публикува статия на първа страница, озаглавена „ДВАНАДЕСЕТ ВОЙНИЦИ ИЗБЯГАХА ЗАД ГРАНИЦА”.
Години преди конкретния случай, близки до Живкова припомнят за открито съкровище в района на град Враца. За него, обаче, се вдига такъв шум, че служителите на западните посолства у нас предприели спешно посещение на града. Пусната била в действие танковата бригада от София, под предлог, че има учение, което възпрепятствало пътуванията към врачанския район, а слухът за намерено съкровище изведнъж се оказал „фалшив”.
В пещера около Враца са намерени ценни съкровища, сред които бил разкрит и един мраморен царски трон.
На място бързо се появили оперативни служители на „специално” звено в МВР. Те извършват оглед и изнасят съкровищата, записват най-подробно в протоколите за оглед какво са видели, заснели и какво е изнесено. На следващия ден министър Димитър Стоянов нарежда протоколите от огледите на офицерите да изчезнат. Въпросните служители на МВР са инструктирани, че никога не са посещавали района около Враца, не са участвали в откриването на каквото и да било съкровище. Купили мълчанието им с по един апартамент, подарък от Тодор Живков.
От Националния исторически музей не разбрали нищо за никакъв мраморен трон или за съкровище.
Запознат, на който няма да се споменава името, разказва, че всичко намерено през годините е изчезвало безследно извън граница. Незаконните разкопки се извършвали тайно, без знанието и разрешението на БАН, без да се викат археолози, само с устното нареждане на Тодор Живков и след разговор с дъщеря му. Изнасяни били саркофази и ценности в Русия, Италия и Ватикана.
Според словоохотливия човек, тронът не бил изчезнал. Просто е транспортиран тайно в Русия. За него се говори, че девет владетели поред са седели на него. Зад подземието, където бил тронът, има каменна зала, в която са положени саркофазите на деветимата погребани владетели, говорят легендите. След като бъдат открити саркофазите, ще станат ясни имената на тези владетели.
Оказва се, че Людмила Живкова е настоявала всички съкровища да останат в България и да се разкрие на света истинската история на нашата страна и древните корени на българите. Точно затова толкова упорито е искала да намери и саркофага на богинята Бастет.
Тя се е надявала, че нарушенията които извършва ще са от полза за българския народ.
Искала е да запази в тайна ценностите, докато дойде момента, когато ще бъдат изложени в специално изграден за целта музей, без да съществува опасността управляващите да ги продадат извън страната. Говори се, че Людмила е притежавала девет златни царски корони – седем златни корони на различни наши владетели от различни епохи, а другите две корони не били от българските земи. Те били изнесени от страната след смъртта на Людмила, а ценностите, взети от връх Бабу, са били транспортирани с хеликоптер до една от резиденциите на Тодор Живков.
По отношение на смъртта на Людмила Живкова, се твърди, че е била отровена от тайните служби на Великите сили. Тя знаела истината за произхода на българите. Знаела местата на редица древни светилища, подземни градове и съкровища. Желанието ѝ било да направи достояние на хората и обществата тези знания, работела изцяло за просперитета на България, за да заеме нашата страна полагащото ѝ се достойно място в историята на света. Това, обаче, не се харесвало на Великите сили и те били взели решение да се отърват от нея завинаги. Баща и е бил предупреждаван неведнъж да направи всичко възможно да спре Людмила в търсенията ѝ за древния произход и величие на България, но въпреки настойчивостта му, тя е отстоявала позициите си и така е предизвикала ненавистта срещу себе си. Людмила е притежавала отворени духовни канали и сетива и е виждала, по духовен път, много от местата и съкровищата, твърдят запознати. Знае се, обаче, че за много от мистериозните разкопки е била информирана и от иманяри или местни жители. Людмила влизала в архивите на Ватикана като историк четири пъти. Говори се, че оттам е успяла да вземе копия на оригинални карти и документи.
Източник: Лупа
