Те се караха постоянно и това им изигра лоша шега. Когато Стела се разведе първия път, го отдадох на младостта и на двамата. Ожениха се студенти, не бяха научени да правят компромиси и всеки доказваше, че е по и най от другия. Сърдеха се като деца, не си говореха със седмици, дъщеря ми не зачиташе мъжкото достойнство на съпруга си, накрая той си намери любовница и я заряза. Хубавото в цялата нелепа история бе, че не създадоха дете.
Защото баща й ни изостави заради своя по-млада колежка, когато Стела бе 7-годишна, и аз си знам колко тежко с нея преживяхме предателството му. След развода си дъщеря ми завърши висше, после магистратура, намери си хубава работа, печелеше добре, не пропускаше културни събития и поне два пъти в годината ходеше на екскурзии в чужбина.
И точно когато напълно се отчаях, че няма да доживея внуче, тя ми сервира наведнъж две прекрасни новини. Доведе на вечеря у дома Венци, представи го като бъдещия ми зет и добави, че ще ставам баба. Бяха на едни години – 38, интелигентни, с професии, успели, готови да бъдат родители.
Бях горда майка и тъща с основание. Месец преди сватбата Стела и Венци теглиха кредити, купиха си прекрасно жилище и го обзаведоха. Дъщеря ми обаче не пропускаше в разговор по телефона да ми се оплаче, а в негово присъствие и да натякне, че всичко, свързано с уреждането на дома, легнало на нейните плещи, а мъжът й се прибирал само да се навечеря и наспи.
Той с усмивка се оправдаваше, че работата му като маркетингов директор във фирмата му изяжда много от времето, но пък парите, които получавал, им осигурявали спокойствие и комфорт – сега на тях, а след месеци и на бебето, което очакват. Нямаше случай, когато отивах у младоженците на вечеря, тя да не го захапе за нещо.
Бил егоист, мислел само за себе си и своята кариера, не му пукало как ще изглежда детската стая и какво отсега трябвало да се купи за бебето, чакал тя да сервира вечерята и да разтреби, заровен в папките с документи… Наложи се няколко пъти да измислям поводи и да си тръгвам, защото не исках да наливам масло в огъня, защитавайки Венци. Влизах й в положението, че не е леко да кара първа бременност почти на 39 години, но Стела наистина изпадаше в дребнавост и лазеше по нервите на мъжа си.
Ситуацията съвсем загрубя с раждането на внука. Разбирам, че се измъчи много, роди с операция, малкият разви жълтеница, тя изпадна в паника, а Венци точно тогава го командироваха за седмица в Лондон. Човекът всеки ден й звънеше на мобилния по няколко пъти, тя обаче, вместо да се държи нормално и да споделя с него трезво и спокойно проблемите си, го ругаеше и обвиняваше, че отново бяга от отговорност.
За да го ядоса, записа сина им Ивелин, въпреки че той я молеше да е Иван – на баща му. Така се случи, че и на изписването от болницата Венци закъсня половин час – имал важна среща с австрийски клиенти. Стела вдигна скандал, аз – кръвното, бебето ревеше, Венци хапеше устни, за да не избухне… И вместо да сме усмихнати, радостни и щастливи, се прибрахме у тях като след погребение.
Стоях до късно вечерта да й помагам, окъпахме Ивелин, Стела с мъка го нахрани, не искаше да сучи, тя се ядоса и си го изкара на мъжа си. Мълчаливо се измъкнах навън, спрях първото такси и с влизането вкъщи ревнах с глас. Имаше нещо, което силно ме притесняваше, и то бе, че Стела е уплашена и се страхува, че няма да се справи с ролята на майка.
Още в 7 сутринта съмненията ми се потвърдиха. Дъщеря ми крещеше по телефона, че не е мигнала цяла нощ, Ивелин се дерял от плач, не помагали нито кърма, нито вода, нито разходките на ръце. Три пъти сменяла памперси, а онзи кретен, баща му, се изнесъл да спи в хола, защото през деня имал да сключва важни договори.
Естествено, отидох веднага, бебето наистина бе неспокойно, сякаш усещаше, че майка му е бясна не само на мъжа си, но и на целия свят, тъй като не може да се справи с новия си начин на живот – малко сън, загърбване на собствените нужди, за сметка на грижите към новия член в семейството. Стела не можеше да се помири, че във всекидневието на Венци нищо не се е променило, докато тя е прецаканата в брака им.
Вечерта зет ми предложи да наемат дневна бавачка, за да може тя да си почива и наспи, но дъщеря ми рязко се възпротиви и отказа – отглеждането на детето било ангажимент на двамата родители. Знам, че го направи от инат и да поражда чувството за вина у Венци, но не взех отношение. И, за да не ставам свидетел на скандалите, вече отивах да помагам на дъщеря си, след като мъжът й е излязъл и преди да се е прибрал. И без това на другия ден Стела не ми спестяваше нищо и продължаваше да го ругае. Но вече подозирах, че Венци спи в хола не защото бяга от плача на бебето, а се спасява от жена си.
Преди седмица, тъкмо се бях прибрала от дневното дежурство при внука си, зет ми изненадващо дойде у дома. Личеше си, че е уморен и притеснен, а мен нещо ме преряза в стомаха, защото усетих причината за необичайната му визита. Предчувствието не ме излъга. Венци ми съобщи твърдото си решение, че напуска Стела. Вече се убедил, че не я е познавал, докато били гаджета. Не можел да приеме свадливия й характер и нежеланието й да живеят спокойно, правейки и двамата компромиси.
Печелел достатъчно и щял да й осигури издръжка от 2 хиляди лева на месец, които можела да изразходва както намери за добре, докато е в отпуск по майчинство, а щом се върнела на работа, щял да плаща за детегледачка. Поемал и всички допълнителни разходи, свързани с отглеждането на Ивелин. Всичко това възнамерявал да каже тази вечер на дъщеря ми, но искал първо с мен да го сподели, за да съм подготвена за нейната реакция. Преди да си тръгне, Венци ме погледна в очите и се закле, че няма друга жена в живота му, но всяко оставане при Стела ще е пагубно и за тримата…
Мили, млади читателки, написах през сълзи това писмо за вас – тези, на които предстои да ставате съпруги и майки. Не се поддавайте на емоциите и не водете войни със съпрузите си, ако държите да остареете с тях. Първите години брачен живот и майчинството не са лесни, но отминават. Децата неусетно порастват, вие си напасвате характерите и когато след време се обърнете назад, виждате, че са останали само красивите спомени. Затова проявявайте търпение и мъдрост и не прогонвайте сами мъжете си. После ще ви е по-трудно, повярвайте ми!
Леля Костадинка
Източник: Лична драма
