Тормозът и ревността му бяха нетърпими

Тормозът на моят съпруг беше нетърпим. От нежната и красива домакиня, наследничката на Ева се е превърнала в личната боксова ръкавица на мъжа си. Преминавайки през един доста труден преход, нейната житейска роля някак е избледняла и изгубила своя чар. Историите за жени, които биват ежедневно пребивани от мъжете си, са много и до такава степен сме свикнали с тях, че това вече дори ни се струва нещо обичайно.
Историята на Аделина е кошмарна, но не това е най-страшното, лошото е, че не е единствена. Тя е една от многото, които се опитват да загърбят миналото, колкото и трудно да е това. Милиони момичета по света търпят домашното насилие. Дали от страх, дали от обич, дали от това, че искат да запазят семейството си цяло, тези жени ежедневно биват жестоко пребивани, унижавани, малтретирани.

Малко са смелите, които намират сили да кажат „край”, да се изправят лице в лице с реалността и да променят изцяло живота си. Аделина е на 24 г., но може би е преживяла достатъчно за един цял живот. Била е само на 18 г., когато се запознава с Кристиян и е убедена, че той е мъжът на живота й, обръща гръб на всички съвети, дадени й от любими хора. Единствено тя не забелязва колко безсмислена е тази връзка. Единствено тя не си дава сметка, че от този човек няма да види нищо хубаво.
“Не знам какво точно ми направи, но бях много влюбена в него. Бях го допуснала достатъчно дълбоко в сърцето си и дори не желаех да си помисля, че мога да продължа пътя си без него”,през сълзи споделя тя сега. Ади е търпяла безброй скандали, обиди и убийствената ревност на своя любим, но не намирала сили да го напусне, намирала е сили единствено да му прости.

Лошият нрав на Кристиян я докарвал до отчаяние, но тя продължавала да таи надеждата, че всичко един ден ще се оправи. Времето минавало, а поведението на нейния любим ставало все по-нетърпимо. Той вече не бил нежния Крис, както в началото. На негово място се появил друг, различен човек.

“Няма да забравя първия път, когато ми посегна. Бяхме навън, карахме се за нещо незначително, а той реши, че може да оправи проблема, след като ме удари. Това бе първият, но далеч не и последният му удар. Не исках да простя тази негова постъпка и му казах, че всичко ще свърши до тук, че няма да позволя да ме малтретира. След като видя, че не се шегувам, започна да ми казва колко много ме обича. Как не можел без мен. Кълнеше се, обещаваше, че повече никога няма да ми посегне. И тогава направих най-голямата грешка в живота си, като му простих. Колко наивна съм била да вярвам на клетви и обещания. Как съм могла да си помисля тогава, че след като ме е ударил веднъж, няма да го направи и занапред?”

“Малко преди да влезе в казармата, аз забременях, а той вместо да ми помогне и подкрепи, започна да твърди, че това дете не било негово. Искаше да направя аборт, но дори не ми помогна и финансово за това. Вече влизах в третия месец, а нямах пари да премахна детето. Единственият човек, към когото можех да се обърна, беше майка ми. Наложи се да и споделя проблема, за да може бързо да премахна нежеланото дете. Беше много труден период за мен. Бях в третия месец, а човекът, който трябваше да бъде до мен, не ме погледна.”

“И това му простих. След като излезе от казармата, за известно време всичко беше наред. Заедно заминахме лятото на море, за да поработим, но след известно време отношенията ни пак се обтегнаха. След поредния скандал за ревност, той отново ми посегна. Не можех да си тръгна, не само се страхувах, но и го обичах прекалено много, за да го направя.

След известно време разбрах, че през цялото време ме е лъгал с друга, че когато го нямаше до мен, е бил с нея. Но и тогава не успях да го напусна, убеди ме, че не я обичал. Единственото, което желаел, е, да я направи проститутка и така да си оправим живота. Свикнах с тази мисъл, казвах си, нека ходи където иска, важното е, че накрая пак при мен се връща. Така постепенно се отдалечих от този човек, започнахме да се виждаме все по-рядко, но не можех да го напусна завинаги, тъй като ме беше обсебил. През малкото време, в което се виждахме, често се карахме. Накрая не смеех да го заговарям, да му противореча, защото се вбесяваше и отново ме пребиваше.

„Когато забременях за втори път реших, че няма да махна това дете, каквото и да става. Крис първоначално се зарадва, после не говореше, а накрая реши отново да ме разубеждава да го махна. Този път бях непреклонна, казах му да си ходи, че сама ще го гледам. Този път не бях сама. Имах пълната подкрепа на майка ми, затова Крис не можа ми повлияе на решението. Прекарах сравнително спокойна бременност. Кристиян беше при другото си момиче извън България. Не се интересуваше от мен, нито от детето, което носех. Когато наближи терминът, той се завърна. Беше с мен, когато раждах, но не призна дъщеричката си. Не ми помагаше с нищо, напротив, караше ме да му давам пари от майчинството си, без да се интересува, че тази сума е необходима за бебето. Заплашваше, че след като спра да кърмя детето, ще да ми покаже кой всъщност е той. Постоянно живеех в страх, исках да ме остави намира, да забрави за мен.

В деня, преди да събера куража да го изоставя завинаги, бях на гости у майка му. Той дойде, започна да ме заплашва, дърпаше ме за косата, риташе ме, след като му омръзна започна и с по-жестоките удари. Накрая не усещах болка, виждах само как кръвта ми се разпръскваше из цялата стая. Дъщеря ми беше на леглото и ревеше, а майката на Крис стоеше и гледаше от страни. Не знам как съм събрала сили и съм успяла да взема телефона, за да звънна на сестра ми, но когато това се случи, той избяга. Явно е разбрал, че полицаите скоро ще дойдат. Посъветваха ме да си направя медицинско и да заведа дело за нанесена телесна повреда. Този път не можех да си позволявам да прощавам, вече не бях сама. Трябваше да се отърва от този човек, ако исках дъщеря ми да има спокоен живот.

На другия ден веднага отидох при адвокатката. Събрах нужните документи (медицинското, личните ми данни и акта за раждане на детето, за да се види, че не е признато) и дадохме ход на делото.През това време се започна един системен тормоз по телефона и вече месец аз не смея да изляза от вкъщи. Наложи се да подам жалба в полицията заради тези заплахи, и те ме увериха, че ще го предупредят да не ме доближава. Но това нямаше кой знае какъв ефект. Тормозът продължи. Непрестанно получавам заплахи за убийство. Предупреждава ме, че нищо не мога да направя срещу него, че никой не може да ми помогне, дори и полицията не може да го спре. Крещи, че съм нямала право да крия дъщеря му, въпреки че той дори не я е признал. Чудя се дали наистина е осъзнал, че има дете или просто го прави от яд. Как така изведнъж, след 6 месеца се сети за нея?

Аз не искам дъщеря ми да има такъв баща. Не искам тя да става свидетел на тормоза, който ми налага този мъж. Единственото, което искам, е да има нормално детство и ако трябва, няма да дишам, но ще го постигна. Вече имам за какво да живея и нямам право да се предавам. Трябва да бъда силна, предишната жена, която позволяваше да я тъпчат, отдавна умря. Моля се единствено законът да застане на моя страна, за да успея да осигуря на себе си и детето си един спокоен живот”.