Треперя постоянно от нейните обаждания
Дата на публикуване: 03.01.2020
треперя

Треперя постоянно от нейните обаждания

Треперя, когато тя ми звъни денем и нощем: на работа, у дома, търси всевъзможни начини да се свърже с мен. Понякога просто мълчи, но аз не се и съмнявам кой се крие в другия край на телефонната линия. Тя е моята бивша приятелка, бившата ми любов, бившата ми съпруга, просто – бившата.
С Венета се запознахме в обща компания и за кратко ме покори със смеха си, красотата и веселия нрав. А когато ме предпочете пред останалите мъже, не знаех къде да се дяна от щастие. Щастието ми беше толкова необуздано, глупаво! Последваха безсънни нощи, звезди, цветя, и копнеж от непоносимото желание за интимност, първите плахи опити и екстазът да я притежавам. Няколко месеца по-късно двамата се преместихме в първото ни “гнездо” – нает апартамент, с очукани стени и течащ таван.

На нас ни се струваше, че няма по-прекрасно място на земята, защото бяхме млади, влюбени и щастливи. Тя украси дома ни, с любов го подреди, създаде уют. Аз бях неин роб, следвах я на всяка крачка, готов на всичко за любимата. Дали тогава се карахме? Не си спомням, но си спомням много добре как се сдобрявахме. Това беше най-прекрасното време в живота ми.
Изминаха години. Очуканите стени в апартамента под наем се превърнаха в покрити с тапети панели в собствения ни дом, ала не под ръководството на Венета, а от опитни дизайнери. В детската стая забавните играчки бяха безжалостно сменени с компютър и различна апаратура, но след това и тази стая опустя. Съпругата ми спря да ми обръща внимание, да ми приготвя вкусни ястия и да ме очаква с нетърпение.

Сега имаше нови хобита – фитнес, козметик, фризьор, стилист и т.н. У дома, вместо нея, ме посрещаше домашната помощница. Венета се прибираше късно през нощта и радостно ми разказваше как е минал денят й, с какви нови парцали е напълнила гардероба си. Накрая ме питаше какво мисля за пръстена, който й е подарък от нейната “приятелка”. Не се интересуваше как съм аз, обаждат ли се децата, грабваше телефона и до късно обсъждаше нещо неизвестно с кого. Всичките ни разговори се свеждаха до това, къде ще почива през уикенда и колко пари ще й отпусна. Ако внезапно станеше любяща, със сигурност знаех, че в крайна сметка ще последва друга молба за пари. Не, не й отказвах нищо – все още я обичах … или по-точно обичах спомена за жената, в която се влюбих.

Някъде в дълбините на душата ми червеят на съмнението започна да ме гризе. Веднъж я попитах има ли друг, а тя възмутено отговори, че съм единственият мъж в живота й. Толкова исках да вярвам, и й вярвах. Децата ни пораснаха: дъщеря ни се омъжи, а синът ни замина да учи в чужбина. Аз остарях, но Венета си оставаше млада: пластични операции, курорти, грижеше се добре за себе си. Съпругата ми изглеждаше чудесно и все още привличаше погледите на мъжете. Може би животът ни щеше да продължава по този начин, ако един злополучен ден не се почувствах много зле – имам болно сърце.

Секретарката извика лекар, сложиха ми инжекция, положението изглежда се нормализираше. Но за първи път от години реших да отложа бизнес срещите си и да се върна вкъщи по-рано. Предчувствайки каква изненада ще направя на съпругата си, не я предупредих предварително. Пътьом се отбих в магазините, купих вино, цветя, някакво златно украшение, което знаех, че харесва, и тихо се прибрах.

Тя седеше в дневната с гръб към входната врата и говореше по телефона. “Как си, скъпи? Разбира се, че обичам само теб! Защо ревнуваш? Вече знам как да се справям с “портфейла”. Нека го оскубя още малко и тогава ще бъда завинаги твоя.” Замръзнах на прага … Цветята с леко шумолене паднаха на пода… Гласът й звучеше странен и далечен през оглушителното бучене в главата ми. Сърцето ме скова, притъмня ми пред очите… Дойдох на себе си в болницата и първото нещо, което направих, бе да помоля да не пускат жена ми при мен. Оттогава не съм я виждал.

Адвокатите ми уредиха развода, купих й апартамент, дори й прехвърлих пари в банковата сметка. Но сега тя постоянно звъни… Обажда се денем и нощем, опитвайки се да ми каже нещо или просто плаче. Защо не си смених номера? Не знам, предполагам, че съм й благодарен, че все пак извика Спешна помощ. Това означава, че в нея е останало нещо човешко и може би късче любов от миналото.

Източник: Лична драма

Facebook Notice for EU! You need to login to view and post FB Comments!
Още новини
Актрисата Теодора Духовникова

Актрисата Теодора Духовникова

Актрисата Теодора Духовникова е магнетична не само на сцената и малкия екран, оказва се, че е и сладкодумна разказвачка. Познаваме я от знаковите роли в някои от най-популярните български филми и сериали през последните години - "Под прикритие", "Дървото на живота",...

повече информация
Кошмарът в Австрия

Кошмарът в Австрия

Кошмарът в Австрия или последния ден преди локдауна. Лора Петрова живее във Виена от 6 години. В своя публикация във Фейсбук младата дама коментира последиците от COVID ограниченията, въведени през последните дни в Австрия. Тя описва в детайли огромния хаос в...

повече информация
Отворено писмо до Фермата

Отворено писмо до Фермата

Отворено писмо до Фермата разбуни духовете в социалните мрежи. В социалната мрежа е публикувано отворено писмо на мъж от Павликени, изписал трите си имена и пълен адрес по местоживеене, което той е изпратил до СЕМ и до продуцентите на предаването ФЕРМАТА, предаде...

повече информация
Месечен хороскоп декември 2021

Месечен хороскоп декември 2021

Месечен хороскоп декември 2021 ви вещае страхотен коледен месе. Започваме със зодия Овен. Според нашия месечен хороскоп декември 2021 през декември мислите и чувствата, натрупани през годината, ще изплуват, поради което Овенът може да изпита силно главоболие или...

повече информация
Advertisements
Българка изродила 3000 бебета

Българка изродила 3000 бебета

Българка изродила 3000 бебета! Почти нищо не знаем за нея – Христина Хранова Ценкова, както и за родното й село Клисура, заличено от земите на Софийска област още през ужасите на многовековното османско робство. Семейството й, побягнало от робските безчинства в...

повече информация
Изборното хоро през соца

Изборното хоро през соца

Изборното хоро е запазена марка на Тодор Живков. По негово време гласът на народа задължително се увенчаваше с танца на радостта. След пускане на бюлетината Живков повеждаше хоро пред избирателната секция. То беше Дайчовото – любимото на Първия. В спомените си Цола...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.