Цанко Дюстабанов е революционер, чиято реч ни кара да настръхваме. В следващите редове ще ви представим речта на виден революционер, който, както мнозина от съмишлениците си, губи живота си след решението на турски съд. Цанко Дюстабанов е главен войвода през Априлското въстание в Първи търновски революционен окръг. Под негово ръководство въстаниците отблъскват десетки атаки на многочисления противник, но в крайна сметка усилията им се оказват неуспешни.
Тежко ранен в ръката, героят се укрива в колибите „Бойновци“. Предаден, заловен и откаран в Търново, където е съден, заедно с други заловените въстаници от военнополеви съд с председател Али Тефик бей. По време на делото Цанко Дюстабанов не просто запазва хладнокръвие, но и изрича думи, които днес ни помагат да си дадем сметка на какво са били готови тогавашните герои.
Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието е във ваши ръце, че със сила ние не ще ви надвием. Но зная още, че вие сте варвари и тирани, че поради въстанието ще нападнете на невинните и мирни жители и ще направите зверства. Нашата цел, прочее, не е била да ви надвием със сила, но само да ви предизвикаме и да направите зверства, които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече. Бъдете следователно известени, че ние победихме! Вие като изгорихте толкова къщи и села на мирните българи, като изклахте толкова невинни старци, бабички, жени и деца, като разорихте толкова църкви и училища, трябва да знаете, че цяла Европа се възмути от вашите зверства и тя скоро ще дойде да ви изгони от тука. Затова стягайте се да бягате към Анадола.
Вие издадохте Хатишерифа и не го изпълнихте, издадохте Хатихумаюна и него не изпълнихте, обещахте правдини на християните и тях не дадохте. Мислите си, че все с лъжа ще я карате! Европа се насити на лъжите ви и вече не ви вярва. Вашата се свърши вече. Европа, както казах, ще ви изпъди оттука.
Осъден е на смърт заедно с Еким Цанков, поп Иван Гъбенски, Тодор Кирков и Стефан Пешев. Обесен на 15 юни 1876 г. в Търново.
Източник: Bulgarian History
