Ценете живота, защото не е ясно на кого колко му е писано да живее. Загледах се днес през прозореца на фитнеса… А там , през него все се виждат едни и също – мрачно студени сиви плочи (централните гробища)…
Но днес както си поглеждах по навик, освен мрачното време сякаш окото ми съзря нещо по различно. Загледах сe по внимателно и там, сред нищото, видях нея! Едно младо девойче, което на пръв поглед, когато я види човек би си помислил:
-Е, то това е детe, какво е видяла от живота?
Но май не беше така… тя вървеше бавно, с наведена глава и карамфил в рака ….
Огледах се набързо и не съзрях прясна земя, нито нов гроб. Не след дълго въпросното младо момиче в старото гробище просто спря до един гроб, погледна го, поклони се, остави цветето,след това погледна земята и просто седна… Явно не й пукаше, че това е пръст, че ще се изцапа и ,че все пак срещу входа на гробищата се намира “Гранд мол Варна” и, че там може да я види някой познат.
Седеше си с наведена глава, и само от време на време помръдваше, за да си махне сълзите от лицето…но не, не спираха…
Гроба не беше нов, дори въобще… видях само, че на плочата има три снимки….
Нямам представа каква беда беше се случила на това семейство… Само замръзнах от факта, че малко по-късно когато заваля дъжд момичето дори не помръдна от мястото си… валя, валя … всичко се намокри, но тя просто си седеше и си плачеше, сякаш беше изключила околния свят… По едно време надигна глава и ме погледна, видя как я гледам от прозореца… И просто пак наведе глава… След още няколко минути под дъжда тя стана, погали паметната плоча и тръгна по пътечката бавно, но смело напред…
Приятели, ценете хората до вас! Ценете семейството си! Ценете приятелите си!
На никого не му е обещано,че ще е жив и утре!
А ние често предпочитаме да се оплакваме и ядосваме от хората до нас…. Но рядко се замисляме какво би било ако повече нямаме възможността да ги видим! Живота е подло нещо! Никой не го е победил!
Обичайте и ценете това, което имате и притежавате, докато то е с вас, защото после когато го загубите, тогава и да осъзнаете колко е било ценно и колко ви липсва, то винаги просто е прекалено късно!
Източник: Виж ти
